Постинг
15.02.2016 18:16 -
Екзистенциални размисли
Живеем в свят, който така сме си изградили, че числата са навсякъде около нас. ЕГН-то, което доказва твоето съществуване е поредица от числа, телефонният ти номер, регистрацията на автомобила, след работа се завръщаме пред врата с номера на адреса ни, номера на кредитната/дебитната карта, сметката в банката... плоскост, по която в един момент не може да не се запиташ ти какво си. Число- просто, естествено, рационално или ирационално. Един трансцедентален въпрос, на който след известно време разсъждаване, отговаряш, че след като усещаш, мислиш, възприемаш околния свят, няма как да си н"еква си цифра. От друга страна пък, мислите, чувствата, възприятията са електрични импулси, движещи се по синапсите и невроните. Тоест, те са информация най вече. А информацията може да се представи във вид на бинарен код, съвкупност от 0 и 1. Числа. И в крайна сметка АЗ-ът реален ли е, съществува ли, или просто е програмка в ръцете на програмист. Или може би, животът е илюзия, елементарните частици така да са структурирани, че съществуването на цялата Вселена, да не е безсмислено. Не че цялата тази екзистенциална организация в нашата мила родина слага ред в хаоса. Едно замръзнало безвремие, където е по-добре да си дърво, отколкото Човек. Не че тук има човеци, само хорица. Дребни, незначителни, но за сметка на това много злобни. Та, може би, да си число не е чак толкова лошо?!
