Постинг
23.01.2022 15:55 -
Джордан Питърсън: Защо вече не съм щатен професор в Университета на Торонто
Автор: rainman
Категория: Новини
Прочетен: 1199 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2022 15:55
Прочетен: 1199 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 23.01.2022 15:55
https://conservative.bg/jordan-peterson-zashto-veche-ne-sum-shtate-profesor-v-universiteta-v-toronto/#_ftn3
И накрая, знаете ли, че самият Владимир Путин извлича изгода от тази „събудена“ лудост?
Анна Маяр-Бардучи от MEMRI.org отрази скорошната му реч. Цитирам превода в статията ѝ: „Защитниците на т.нар. „социален прогрес“ вярват, че водят човечеството към някакъв вид ново и по-добро съзнание. На добър път, вдигайте флага, както се казва, пълен напред! Единственото, което искам да кажа сега, е че техните предписания изобщо не са нови. Някои може и да останат изненадани, но Русия вече е минала по този път. След революцията от 1917 г. болшевиките, като се уповавали на догмите на Маркс и Енгелс, също разправяли, че ще променят съществуващите привички и обичаи – и то не само политическите и икономическите, но и самата представа за човешки морал, както и основите на здравото общество. Унищожаването на вековните ценности, на религията и на връзките между хората, включително пълното отрицание на семейството (и това сме го правили), поощряването на доносниченето срещу близките ни – всичко това беше обявявано за прогрес и, между другото, навремето е получавало широка подкрепа по целия свят и е било доста модерно, също както днес. Между другото, болшевиките проявявали пълна нетърпимост към различните от тяхното мнения.
Това, смятам, трябва да ни напомня на някои от нещата, на които сме свидетели сега. Като гледаме какво се случва в доста западни страни, ние с удивление виждаме онези „родни“ практики, които за щастие сме оставили, надявам се, в далечното минало. Борбата за равенство и срещу дискриминацията се превръща в агресивен догматизъм, граничещ с абсурдното, когато творбите на великите автори от миналото като Шекспир вече не се изучават в училищата и университетите, защото идеите им се считат за назадничави. Класиците биват обявявани за назадничави и невежи по въпросите на важността на социалния пол и расата. В Холивуд се спускат меморандуми за това как е правилно да се разказва една история и колко герои с какъв цвят на кожата и с какъв социален пол трябва да участват в един филм. Това е още по-зле от агитпроп отдела на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз.“
И накрая, знаете ли, че самият Владимир Путин извлича изгода от тази „събудена“ лудост?
Анна Маяр-Бардучи от MEMRI.org отрази скорошната му реч. Цитирам превода в статията ѝ: „Защитниците на т.нар. „социален прогрес“ вярват, че водят човечеството към някакъв вид ново и по-добро съзнание. На добър път, вдигайте флага, както се казва, пълен напред! Единственото, което искам да кажа сега, е че техните предписания изобщо не са нови. Някои може и да останат изненадани, но Русия вече е минала по този път. След революцията от 1917 г. болшевиките, като се уповавали на догмите на Маркс и Енгелс, също разправяли, че ще променят съществуващите привички и обичаи – и то не само политическите и икономическите, но и самата представа за човешки морал, както и основите на здравото общество. Унищожаването на вековните ценности, на религията и на връзките между хората, включително пълното отрицание на семейството (и това сме го правили), поощряването на доносниченето срещу близките ни – всичко това беше обявявано за прогрес и, между другото, навремето е получавало широка подкрепа по целия свят и е било доста модерно, също както днес. Между другото, болшевиките проявявали пълна нетърпимост към различните от тяхното мнения.
Това, смятам, трябва да ни напомня на някои от нещата, на които сме свидетели сега. Като гледаме какво се случва в доста западни страни, ние с удивление виждаме онези „родни“ практики, които за щастие сме оставили, надявам се, в далечното минало. Борбата за равенство и срещу дискриминацията се превръща в агресивен догматизъм, граничещ с абсурдното, когато творбите на великите автори от миналото като Шекспир вече не се изучават в училищата и университетите, защото идеите им се считат за назадничави. Класиците биват обявявани за назадничави и невежи по въпросите на важността на социалния пол и расата. В Холивуд се спускат меморандуми за това как е правилно да се разказва една история и колко герои с какъв цвят на кожата и с какъв социален пол трябва да участват в един филм. Това е още по-зле от агитпроп отдела на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз.“
