Изниква като дух Сатаната:  

Какво си се разциврил  па ти?
Не ти ли стигат всички терзания на Битието,
че и унил да бъдеш в  тоз час? 

  Идва Ангел небесен: 

Я, дъртият циник пак изпълзял е
от змийската дупка,  която обитава! 
Какво?! Нямаш ли си друга работа, 
та дошъл си да сееш поквара там що я няма. 

  Сатаната: 

Ти да мълчиш! Дърт ще наричаш своя  шеф,
който от малодушие се е изпокрил
вдън тази луда вселена.
Тук властвам вече Аз!
Със своята светлина другите озарявам, 
с абсолютното знание ги дарявам...   

Ангелът го прекъсва:   

А! Абсолютно знание  дар дарявал. 
Лукав си ти...
Освен това си и лицемер!
Освен да сееш съмнения и раздори,
да лъжеш и  интригантстваш, 
неспособен си ти от  времето на своя бунт проклет, 
на постъпки достойни.
Всичко що е красиво готов си
да опорочиш със думи най-сквернословни, 
в името на личния си интерес проклет.

  Сатаната:   

Красиво ли! Що е то красота?
И закакво му е на тоя?
Та дъртия перверзник ги  обрече,
тия жалки скотове на мъки до де са живи! 
Спасение им обеща, но не когато са живи, 
ами след смъртта.
Изход им предлагам Аз,
и удоволствие.
Но не в някакъв бъдещ живот,
а сега.
И в това съм по-милостив и
по-морален от проклетия ти Бог! 

  АНгелът:

Закакво им е красота ли?
Ах, ти, проклетнико долен! 
Все що е красиво да познават, 
Той им дари,  за да могат чрез
поеми и сонати,
лирика и скулптура,
четка и философия,
Битието да преобразят във Рай.
Раят винаги е бил,  тук, долу.
Както и Адът... 
Но това добре го знае скверната ти глава. 
Сега изчезвай, че ме  ядоса!
Пък и Михалил  те е забелязал веч.