Ум Ад е опознал,  
в деветия му кръг
с години е живял.  
През седмият преминал 
в своето страдание,   
една истина узнал:   
болката по-силна е
от удоволствието,  
отчаянието по-могъщо
от надеждата.
Надеждата умира последна, 
убила  своя  притежател. 


Сърце за красивото копнее,
любовта да познае желае то.  
Знае абсурда на своята драма:
Беатриче не ще го намери в
собствения му Ад,   
от мъката му не ще го избави. 



Дявол властва над таз земя,
чрез лукавства и интриги
лицемерни, Егото покварява.
Сквернословието му долно
все що красиво е опетнява.
Изход на хората предлага
чрез греха и порока. 

Ала, не са ли 
поеми и сонати, 
лирика и занаяти, 
четката и философията,
способ Битието в Рай 
да преобразят. 
Луцифер предобре туй 
го знае, затова докарал е 
Адът на земята.