Много хора вероятно ще се израдват на репликата на Радев към Карадайъ, но нека помислим малко разумно. Той при посещението си в Турция говори за прародина, а с отговорът, който даде на Радев го закопа. Карадайъ каза нещо много йезуитско, че ние имаме обща прародина. Което е и вярно, ако погледнем времето ни в Османската империя, поколенията, които са живели в нея, типичното за Балканите самоопределение по религиозен принцип (християнин ли си си "свой", смениш ли си религията вече си "чужд") до началото на XIXв., когато балканците започваме да се пробуждаме за националното си самосъзнание. От генетична гледна точка, обаче не е вярно, макар и вече да нямаме и много общо с Аспаруховите българи. Да се опиташ да уязвиш някого, независимо какво е публичното възприятие за него и партията, която представлява, е долно, подло и адски гнусно. Типично за едно злобно човече, което прекалено се е вживяло в ролята си на разединител на нацията. Това е естествено продължение на най-шовинистичния акт, най-мерзката и долна постъпка, която някога българската държава е предприемала - възродителния процес. Дай Боже, на наближаващите избори, комунарят Радев да си събере партакешите от сградата на Президентството и да забравим завинаги за него.