Според мен филмът не заслужава целия този хейт, който се изсипа. Не е Матрицата (1999) и затова има безброй причини. Няма го онзи дух на антисистемна бунтовност, поколението зрители се е променило, технологиите са на друго ниво - нито нета прекъсва постоянно, нито телефонът ти тежи 1/4 кг. Първата половина на филмът наподобява онези документални филми, правени с актьорите от оригиналния филм, които си разказват някакви моменти от заснемането му. Целият разговор се води като пласт сред Метавселената, дори имаше и шеги с "фейс-нещо си на Цуки". Красиви ефекти, не лоша хореография на бойните сцени, не надгражда над оригиналния филм или да показва нещо ново, но който е очаквал да е отново революционен, негов си е проблема. Някак си иронична е критиката, че "Матрицата: Прераждане" повтаряла оригиналната Матрица, като самото понятие "матрица" предполага повторяемост. В заключение, ще кажа, че видях един никак не лош филм, не е гениален, но не и боклук, на моменти не знаех точно какво да си помисля /да, има си слабостите типични за филм от сегашната епоха/. Определено не е и събирателната от философии, която беше първата Матрица, по-скоро целта бе да се покаже явлението, в което се превърна тя през очите на актьорите /първата част от филма/. Като цяло идеята за матрица в матрицата е добро намигване към зрителите, оставяйки някакъв привкус на полудокументален-полухудожествен филм

След по-горното ревю и след твоето ... явно ще гледам филма, за да уточня кой крив, кой прав;))))))