Постинг
16.07.2011 14:39 -
Луи Фериньо
Лу Фериньо е роден на 9 ноември 1952 г. в Бруклин, Ню Йорк. Започва да се занимава с бодибилдинг в юношеските си години, за да вдъхва респект у връстниците си. Когато е на 2 години, Лу загубва около 80 процента от слуха си поради сериозно заболяване и като дете страда от това, понеже е отбягван поради слабия си слух. Отново поради това, че не чува добре, той не може да усвои добре произношението на някои думи и като дете не говори добре. Той твърди, че бодибилдингът му помага да се справи с тези проблеми и отново да стане обект на внимание.
Още от малък Лу си представя истинският мъж като герой, притежаващ невероятна сила и размери. Мечтата му като дете е да стане полицай - също като баща си. Но баща му постоянно критикува Лу за неговите "прищевки" и дори му заявява, че от него няма да излезе нищо. "Можеш да станеш само таксиметров шофьор - нищо повече няма да излезе от теб" - повтаря той на сина си. Така допълнително разрушава самочувствието му. Отношенията с баща му през детските и юношеските години не са добри. Поради своите недостатъци (лош говор и слух) Лу е депресиран. Утехата, която намира, е в бодибилдинга. Няколко години по-късно Лу развива внушителна физика, с която дори и днес малко състезатели могат да се похвалят, въпреки широката употреба на химически препарати.
Първите тренировки на Лу напомнят "класическите" тренировки на старите културисти: той тренира в тъмно мазе в Бруклин, разполагайки с оскъдно оборудване. Практиката обаче показва, че така се правят най-хубави мускули. Лу също не е изключение от правилото. Тренировките при него дават удивителни резултати, които самият той не очаква. След няколко месеца тренировки Лу може да прави 8 повторения бицепсово сгъване с 50-килограмова щанга. Самият той е удивен от този резултат и повиква баща си, за да му демонстрира своята сила. Лу предполага, че така може да спечели неговата обич и презнание, от които така силно се нуждае. Той вдига пред погледа на баща си щангата 8 пъти, след което я оставя на земята. "Забележително!" - споделя баща му. Лу е горд. Той чувства, че представлява нещо. Но точно в момента на най-голямата му радост, баща му хваща същата щанга, прави с нея 17 повторения, оставя я на пода и излиза от стаята с ироничен смях. Лу е потресен. Идва му дори да се разплаче. За кой ли път баща му се отнася по подобен начин с него. Но той не се отчайва. Това отношение дори го стимулира допълнително и той започва да тренира ожесточено.
През следващите години Лу прави страхотен прогрес. Действително, той е надарен с добра генетика, с което можем да си обясним бързото развитие на неговата мускулатура. Успоредно с масата и силата му, нараства и неговото самочувствие. Междувременно интересът на Лу към културизма расте непрекъснато. През 1966 г. той присъства на турнира "Мистър Олимпия" в Ню Йорк. Победител е Лари Скот. Невероятната атмосфера впечатлява Лу и оттогава у него се запалва силно желание за участие в културистичен турнир. И не след дълго той реализира замисленото. Първите два турнира, на които участва, са локални. На първият Лу е подготвен зле и се класира на незавидното 22-ро място. На второто състезание положението е малко по-добро. Там Лу е втори. Тези състезания се провеждат в края на 60-те години. А първата му сериозна изява е през 1971, когато той печели "Мистър Америка" за младежи към WBBG. Тази победа му дава право на участие в състезанията на ИФББ. За тази федерация Лу се състезава 3 години - от 1973 до 1975. За това време той печели "Мистър Америка" (при силна конкуренция), "Мистър Интернешънъл" и "Мистър Вселена". Със своето тегло от 125 килограма той е най-тежкият културист през 70-те години (Арнолд, който е на второ място по този показател, е 110 кг). Може би тези размери помагат на Лу да спечели турнирите "Мистър Америка" и "Мистър Вселена", но на "Мистър Олимпия" не донасят очаквания успех. Там Лу не успява да пробие в челната тройка, може би защото му липсва достатъчно релеф. След 1975 г. Лу прекъсва състезателната си кариера за почти 20 години и започва филмова кариера.
Лу навлиза в киното, като получава роля във филма "Невероятния Хълк". За това спомага и малкият син на режисьора, който харесва тялото на културиста и предлага на баща си да избере него за ролята. Предложението се приема и така започва филмовата кариера на Лу. Тя продължава и до днес - последният му филм е от 2000 г. Освен "Невероятният Хълк", той се снима и в около 30 други филма, между които е и един филм за Херкулес (с едноименното название), "Клетката" ("Cage") и "Кръщелникът" - нова комедия от края на 90-те години. Първоначално Лу играе роли без говор поради проблемите си с говора и слуха. Но постепенно той отстранява напълно проблемите си и днес чува и говори напълно нормално.
След почти 20-годишно прекъсване, Лу Фериньо подновява за малко кариерата си на културист. Той се поддържа през цялото време, прави диети и е в много добра форма. Затова през 1992 и 1993 г. участва в "Мистър Олимпия", а през 1994 взема участие в първото издание на турнира за ветерани "Мастърс Олимпия". Класиран е втори, след Роби Робинсън, поради което е малко разочарован. Това е последното състезание на Лу. След него той прекъсва окончателно кариерата си на културист и се отдава на киното. Това той прави и до днес, но разбира се, продължава да тренира и да се поддържа, без значение, че вече не се състезава.
Лу провежда сравнително кратка, 8-годишна състезателна кариера. За това време той успява да спечели престижните турнири "Мистър Америка", "Мистър Вселена" (2 пъти) и "Мистър Интернешънъл". Лу има и 4 участия на "Мистър Олимпия", от които най-високото му постижение е класирането му на второ място в тежка категория през 1974. Тогава Арнолдпечели петата си поредна титла. След 1975 Лу спира състезателната си кариера и се насочва към света на киното. През 90-те години той решава да се завърне на сцената и участва 2 пъти на "Мистър Олимпия и веднъж на новосъздадения турнир за ветерани "Мастърс Олимпия". Лу участва в първото издание на това състезание. Той се намира в много добра форма, тъй като през годините постоянно се е поддържал. И без това му е необходимо да бъде в добра форма, понеже филмовата му кариера го изисква. Готов е за титлата, но съдиите решават друго: победител е Роби Робинсън, а Лу е втори. Лу е леко разочарован. Няколко години по-късно той си признава, че наистина не му е било приятно, когато са го класирали след Роби. След това състезание Лу окончателно спира да се състезава. Ето пълната му състезателна кариера.
Първите тренировки на Лу напомнят "класическите" тренировки на старите културисти: той тренира в тъмно мазе в Бруклин, разполагайки с оскъдно оборудване. Практиката обаче показва, че така се правят най-хубави мускули. Лу също не е изключение от правилото. Тренировките при него дават удивителни резултати, които самият той не очаква. След няколко месеца тренировки Лу може да прави 8 повторения бицепсово сгъване с 50-килограмова щанга. Самият той е удивен от този резултат и повиква баща си, за да му демонстрира своята сила. Лу предполага, че така може да спечели неговата обич и презнание, от които така силно се нуждае. Той вдига пред погледа на баща си щангата 8 пъти, след което я оставя на земята. "Забележително!" - споделя баща му. Лу е горд. Той чувства, че представлява нещо. Но точно в момента на най-голямата му радост, баща му хваща същата щанга, прави с нея 17 повторения, оставя я на пода и излиза от стаята с ироничен смях. Лу е потресен. Идва му дори да се разплаче. За кой ли път баща му се отнася по подобен начин с него. Но той не се отчайва. Това отношение дори го стимулира допълнително и той започва да тренира ожесточено.
През следващите години Лу прави страхотен прогрес. Действително, той е надарен с добра генетика, с което можем да си обясним бързото развитие на неговата мускулатура. Успоредно с масата и силата му, нараства и неговото самочувствие. Междувременно интересът на Лу към културизма расте непрекъснато. През 1966 г. той присъства на турнира "Мистър Олимпия" в Ню Йорк. Победител е Лари Скот. Невероятната атмосфера впечатлява Лу и оттогава у него се запалва силно желание за участие в културистичен турнир. И не след дълго той реализира замисленото. Първите два турнира, на които участва, са локални. На първият Лу е подготвен зле и се класира на незавидното 22-ро място. На второто състезание положението е малко по-добро. Там Лу е втори. Тези състезания се провеждат в края на 60-те години. А първата му сериозна изява е през 1971, когато той печели "Мистър Америка" за младежи към WBBG. Тази победа му дава право на участие в състезанията на ИФББ. За тази федерация Лу се състезава 3 години - от 1973 до 1975. За това време той печели "Мистър Америка" (при силна конкуренция), "Мистър Интернешънъл" и "Мистър Вселена". Със своето тегло от 125 килограма той е най-тежкият културист през 70-те години (Арнолд, който е на второ място по този показател, е 110 кг). Може би тези размери помагат на Лу да спечели турнирите "Мистър Америка" и "Мистър Вселена", но на "Мистър Олимпия" не донасят очаквания успех. Там Лу не успява да пробие в челната тройка, може би защото му липсва достатъчно релеф. След 1975 г. Лу прекъсва състезателната си кариера за почти 20 години и започва филмова кариера.
Лу навлиза в киното, като получава роля във филма "Невероятния Хълк". За това спомага и малкият син на режисьора, който харесва тялото на културиста и предлага на баща си да избере него за ролята. Предложението се приема и така започва филмовата кариера на Лу. Тя продължава и до днес - последният му филм е от 2000 г. Освен "Невероятният Хълк", той се снима и в около 30 други филма, между които е и един филм за Херкулес (с едноименното название), "Клетката" ("Cage") и "Кръщелникът" - нова комедия от края на 90-те години. Първоначално Лу играе роли без говор поради проблемите си с говора и слуха. Но постепенно той отстранява напълно проблемите си и днес чува и говори напълно нормално.
След почти 20-годишно прекъсване, Лу Фериньо подновява за малко кариерата си на културист. Той се поддържа през цялото време, прави диети и е в много добра форма. Затова през 1992 и 1993 г. участва в "Мистър Олимпия", а през 1994 взема участие в първото издание на турнира за ветерани "Мастърс Олимпия". Класиран е втори, след Роби Робинсън, поради което е малко разочарован. Това е последното състезание на Лу. След него той прекъсва окончателно кариерата си на културист и се отдава на киното. Това той прави и до днес, но разбира се, продължава да тренира и да се поддържа, без значение, че вече не се състезава.
Лу провежда сравнително кратка, 8-годишна състезателна кариера. За това време той успява да спечели престижните турнири "Мистър Америка", "Мистър Вселена" (2 пъти) и "Мистър Интернешънъл". Лу има и 4 участия на "Мистър Олимпия", от които най-високото му постижение е класирането му на второ място в тежка категория през 1974. Тогава Арнолдпечели петата си поредна титла. След 1975 Лу спира състезателната си кариера и се насочва към света на киното. През 90-те години той решава да се завърне на сцената и участва 2 пъти на "Мистър Олимпия и веднъж на новосъздадения турнир за ветерани "Мастърс Олимпия". Лу участва в първото издание на това състезание. Той се намира в много добра форма, тъй като през годините постоянно се е поддържал. И без това му е необходимо да бъде в добра форма, понеже филмовата му кариера го изисква. Готов е за титлата, но съдиите решават друго: победител е Роби Робинсън, а Лу е втори. Лу е леко разочарован. Няколко години по-късно той си признава, че наистина не му е било приятно, когато са го класирали след Роби. След това състезание Лу окончателно спира да се състезава. Ето пълната му състезателна кариера.