И силата, и надеждата, и възможностите, пътя към катарзиса и спасението, и изцелението са в българският народ. Само трябва, той, Народът, да тръгне на себепознанието и вярата в собствените си сили. Защото уповаването в месии- с благородническо потекло, харизма или телевизионни клоуни- както и външни нему сили- и Дядо Иван, и Чичо Сам- са път към гибелта му. Защото никой друг освен Народът не мисли за Народа, като за единствен Премъдър, Всеблаг, изстрадал- и от свои, и от чужди- и затова единствен достоен за Опрощение, Милост и място в райските градини на прекрасната му земя.
През вековете редица народи са преминали през нашите земи и са заминали нататък. Българите сме от малкото народности, решили да останат и установят тук, на този кръстопът между Европа и Азия. Значи сме с нещо по-различни от всички останали, преминали мимолетно през тези ширини. И земята, и въздуха, и водите, както и величествения Балкан, са ни запленили и омаяли с неземната си красота. И страданията, които сме понесли през близо седемте века чужда власт, са били със своята причина- желязото се калява в огъня! Само Народът трябва да си спомни отдавна забравеното, и да разбере, че всички земни блага идват от Него и чрез Него. Едва тогава Народът ще получи своето достойно и заслужено място сред цивилизованите народи.
В този блог сме една извадка от този народ. Като се огледаш в писанията ни, как мислиш?
Дали си спомня и дали разбира? И още...дали въобще мисли и разумява? И какво ли къта в пазвата си? Сърце и душа, пламък и огън или ...
А може и да греша в наблюденията си!:)
