Телериг III
Здравейте, в този топъл, Февруарски ден! Забравихте ли ме? Аз вас- не! Да не си помислите нещо…
Последните дни стана много модерно да се говори за някакво обучение, в някакво гадно даскало, за „щъркелчето” и как то, храбро и неуморно носи бебетата…
Нашите вкъщи, подобно на онази луда лелка от телевизията, бяха много възмутени… Цъкаха злобно с език и мърмореха, че на децата не бивало за такива неща да се говори…
Те пък и едни деца, да ви кажа… Ако знаете какви неща гледат в интернет… абе, мани-мани….
А, аз понеже съм си умен и любопитен, научих за разликите между момиченцата и момченцата още в детската градина…
Та, така, мила моя аудитория, там спяхме на двойни легълца, та а моето другарче по легло беше момиченце… И ми показваше… и аз виждах липсата на „пу-пу”… и като всяко любопитно хаймане, с пръстче изследвах… Нищо, че по това време още се начурквах…
Умен, та дрънка, ви казвам!
Някъде по това време ми хрумна, че е добра идея да си провра малкия показалец през мрежата на кокошарника… Па една особено злобна кокошка, като ме клъвна, направо видях Сънчо пред себе си!
Истински професор!
Малко по после, вече в предучилищната, едно момиченце от групата- Вики-ни прави стриптийз по времето, предназначено за сън…
Някъде там открих, че с „пу-пу”-то си можеш да си играеш… Сиреч- открих мастурбацията… Та, образованието ми продължи, натрупвайки вече систематични знания за света…
И така, докато леличките не ме издадоха на мама и тати, че си играя с „щъркелчето”…
И умрях от срам… Честно ви казвам… да го еба…
Беше ме срам, колкото никога преди това… но и не разбирах какво лошо има…?
Нали е част от мен, като нослето, и служи за нещо?!
След някоя и друга година, вече в Началното, в голямото междучасие се събирахме зад сладкарницата и докато хапвахме хамбургери и банички с боза, рисувахме по стената „пу-пу”-та и „пеперудки”… Първата ми среща с изкуството! Първокласен естет си бях още тогаз!
А там бяха изрисувани бая. Имаше и заклинания от типа „Едиси коя + Едиси кой=ВНЛ”.
Та, аз, малкият пишорко, вече и естет първокласен, продължих да придобивам широки познания за Света, мъжа и жената и мястото ми в обкръжаващото…
Започнах да се чудя за предназначението на „щъркелчето” и „пеперудката”, и дали с тях се прави това, за което по-големите говореха…
Вглъбен в подобни дълбоки занимания, един ден у нас намерих научното четиво „Мъжът и Жената интимно”! И моето Просвещение продължи… Придобих познания за това, какво и как, но и за вътрешните особености и устройство, за телесни течности и кръвотечение… Майко мила!
Истински естествознател!
Държа в ръцете си тази безценна книга- и това е Анагноризис и Перипетея за мен…. И малката хаймана започна да вдява своите най-ранни занимания с „пу-пу”-то си…
Но понеже съм си умничък и досетлив от малък- вече знаете това- не се издадох, че съм намерил Алманаха на всеки малък ръкоблудец, и продължих да се правя на невинен и сладък, какъвто трябваше да бъда…
Е, малко подир туй, открих, че нощем по кабеларката, на мястото на Pink пускат порно… та от вроденото ми любопитство- вече всеизвестно- започнах да го следа като домакиня на средна възраст турски сериал. В онези години още ги нямаше турските сапунерки, а излъчваха латиноамериканските им оригинали, плюс вечната и неостаряваща класика „Дързост и красота”. Дъртият Форестър опъна всичките си снахи… ебати пича….
А колко баби не доживяха да видят края на любимата сага… мани-мани….
