Синестезия. Това е състояние, при което сетивните възприятия се смесват едно с друго. Едно сетивно възприятие или представа се свързва с друго, което не е било стимулирано. Един синестет би могъл да възприема музиката в цветове или в представата му за буквите или числата  те да са оцветени в цветове. По-редки са случаите, при които се осъществява връзката със звук.

Замислям се, че мое би имам някаква форма на това състояние. Това, може би, обяснява спомените ми от най-ранна детска възраст…  Още, като малко момче, родителите ми се учудваха на нещата, които си спомням…

Един аромат, или вкус, или усещане, отключва спомените ми за събития, които съм забравил. Така например, щом се замисля или си спомня нещо за майка, изплува и аромата на талк, памперсите, виковете от болка… Понякога, когато съм легнал в леглото си, сред нощната тишина, се случва да чувам нейния или на баща ми глас.

Първият път, за който се сещам, когато се смесиха спомени, чувства, сън със звук, беше малко след смъртта на баща ми. Беше, как да го кажа… доста стресиращо.

Понякога, както си вървя по улицата, и усетя да се носи някакъв аромат от някъде, се появяват спомени от отдавна отминали времена, свързани с този аромат… Понякога тези спомени са приятни, понякога- не…

И това е наистина влудяващо… Как да избягаш от всичко това…  Да не забравям, че това е и много стресиращо… понякога.

От физиката знаем, че всяка една система се стреми към състояние на покой. И този покой, е жадуван от съзнанието ми, и всичко ми дава основания да си мисля, че никога няма да намери покоя, който търси.

В интернет прочетох, че може и идейна форма да се смеси със сетивни възприятия.Това означава ли, че могат да се породят и фалшиви спомени?? Не веднъж съм си внушавал за събития, че нещата не са така, както си ги спомням. Може би, поради някаква вътрешна несигурност, но…  Каква част от спомените ми, не отговарят на реалните събития?!