Записки от тъмницата V  

Имам спомени още от кошарката. Помня как махах нощем едната решетка, и излизах да се разхождам из къщата, докато останалите спят.  Помня и, че понякое време ме разкриха, но не си спомням как. Спомням си, как през съботите, преди да ме изведат по Центъра, мама ми обличаше гащеризонче. Спомням си и, че там, където е кафе „Релакс“, имаше друго заведение и един голям бор. Под този бор майките водеха децата си до тоалетна. Там ходех и аз. По главната улица, от полицията надолу, към ЖП гарата, вдясно имаше един двор, който приютяваше някакво заведение. В дворът имаше две или три люлки. Спомням си само едно мое посещение там,  при което другите деца не ме допускаха до люлките. А може и да не са искали да си играят с мен. Не се сещам нищо повече за този епизод. Още като дете се чувствах самотно и, че съм с нещо различен. Спомням си и  ‘ 97ма, и как вкъщи беше напрегнато, имаше дори и караници. Белият боб, който присъстваше на масата редовно, също помня. Помня и кой, как и за какво ме е лъгал. Всичкото това жужене в главата ми е ужасно... Дали е дар или по-скоро проклятие... Спомням си ясно вечерта, в средата на седмицата/дали не беше Четвъртък/, две седмици преди вечерта на 26 срещу 27 Ноември. Спомням си присъстващите на това събиране, отделни фрази, теми, мимики, как се разхождам из стаята, обяснявайки нещо. Спомням си и една моя фраза и едно ходене до тоалетната, на човекът, който по това време вече си беше легнал. Но таймингът натези две събития, не мога да си спомня.... А именно от него зависи, дали ме е чул, и дали събитията, разиграли се в стаята в другия край на коридора, са по моя вина. Как ли пък точно това не мога да си спомня?! Всъщност, и самата фраза и нейното изричане, бях забравил до преди 2-3 години. Лежиш си мирно и кротко в леглото и се опитваш да заспиш и – бам! – нахлува в съзнанието ти с гръм и трясък, от нищото!  Слонът, който е в стаята, и за който не бива да мислиш. Обсебващо е...