Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2019 19:35 - Записки от тъмницата IV
Автор: rainman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 454 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.11.2019 20:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Гняв. Тъга. Отчуждение. Мъка. Вътрешно отвръщение от самия себе си. Болезнена фрустрация, водеща до мисли, какво би било, ако не си се родил. Познато ли ви е?

Все пак, появата ми на този свят, както и на когото и да било другиго, не е по мое желание. Само, ако родителите ми, не се бяха срещнали никога. Ако можех да се върна назад 30 години, за да го променя…  Нямаше да го има този генетичен коктейл между онкологично болни и алкохолици. Може би, щеше да е по-добре, както за мен, така и за Света. В смисъл, че този бульон от зловредни гени, нямаше да се носи по повърхността на безбрежния океан на ежедневното съществувание.

Ами, мислите ми, за моята предполагаема /или не/ вина, до къде ще ме отведат?! Дали могат да ме побъркат?! Знам, че аз съм единственият човек, който може да ми помогне… Но как? Как да изоставя или игнорирам, цялата тази ежедневна тъма. Моята тъмнина. Тя е част от мен, облива ме, изпълва съзнанието ми до краен предел, без нея дали мога да съществувам…

Какво би било, ако нея я нямаше? Само за момент се опитвам да си го представя, но не успявам да видя моят свят без нея. Или по-точно, споменът ми  за света преди нея, е прекалено избледнял. Макар и да се появи през последните две или три години, този спомен, предшестващ един много драматичен момент от моя живот.

Бях си в леглото, някой щастлив ден преди няколко години. И докато се опитвах да се пренеса в страната на Морфей, той се появи. Силен, плашещ, всепроникващ. Невъзможността ми да му дам отговор, окончателен отговор, ме измъчва ежедневно, всеки момент, през който не съм на работа. Но, как мога да отговоря на този въпрос-спомен, без да има ни най-малки съмнения, без дори минималната възможност, той, споменът, някога да се завърне.

Дали това е причината „Меланхолия” на Албрехт Дюрер да е любимата ми гравюра? Това състояние може би е естествено за мен, да съм предразположен към него, както алкохоликът към алкохола. Или може би- не. Не винаги е било така. Имаше и дни, и години, през които успявах да изтласкам от съзнанието си всякакви мисли, свързани с тревожност и песимизъм. Ироничното е, че моментите на най-голяма болка дойдоха именно след това.

Но тази територия, в която съм нагазил, по какви неотъпкани пътища ще ме поведе? Станал съм прекалено плах, много страхливо подхождам в живота, и може би- именно това ме кара да се чувствам жив. Болката, отчаянието и страданието.

Но в такъв случай, значи съм мазохист. А, кой нормален човек, би избрал доброволно тези неща? И още по-важното, нормалност и мазохизъм, съвместими ли са под едни и същи гърди? След всички тези мои размисли, идва логичният въпрос- аз нормален ли съм… Дали не съм от ония човеци, които биват навличани с усмерителни ризи и дрогирани с всевъзможни лекарства?!  Тук идва философският отговор, че щом си задавам този въпрос, значи не съм луд…  Всъщност, може би, тъкмо в това е част от проблема. Не, че имам желание да съм, а че се чувствам като такъв.

Но, ако подходим рационално към чувствата, то те могат ли- или по-правилно- трябва ли да определят по някакъв начин, това как ще протича живота ми? Или на който и да било човек. Тук е повече от очевидно, без нужда от схоластика и емпиризъм, че огромната маса от хора се води от емоции. Но, нали аз уж не съм като останалите? Или може би, съм…

Още в гимназиалните години у мен се породи чувството, а дори и мисълта, че не съм нормален /в смисъла, че не съм като останалите ми връстници/. Не съм много общителен, нито популярен, не завързвам много познанства, доста съм дистанциран, и това винаги ме е карало да се чувствам не на място, докато бях в гимназията.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rainman
Категория: Новини
Прочетен: 453076
Постинги: 223
Коментари: 170
Гласове: 574
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол