Животът може да бъде много несправедлив, правейки всичко възможно да те смачка от най-ранна детска възраст. Особено печално е, когато в това основна роля имат родителите ти. Как може да те кръстят с име, което се римува с терлик? Терелиг-терлик почнаха да ми викат децата в началното училище. Върви обяснявай, че така се е казвал прабългарски хан...

В гимназията става по-лошо. В този период се проявява и физическото превъзходство. По-силните осъзнават своето привелигировано превъзходство, което им е дадено от мускулите. Патриции сред плебеи. Първите прояви на милитаризъм в живота. Колкото повече пишки на „пагона“, колкото повече пишки изрисуваш и средни пръсти покажеш на зубрачите, толкова по-високо място заемаш в училищната йерархия.

За да те харесват момичетата, особено тези с прясно напъпили гърди, макар че съм убеден, че при повечето играят и чорапите, трябва да си колкото се може по-нагъл към учителите- местния авторитет.

Куражът освен с биене и ограбване на беззащитните зубрачи, се демонстрира и с опипване на момичетата по гърдите. И, ако се случи да напипаш чорап вместо цица, жална му майка на горкото момиче. Подобно нещо се случи и на едно момиче от нашия 9 „Б“ клас. Високо, стройно, с лъскава черна коса, тънки крака... но нямаше цици, кофти късмет братче, к‘во да се прай... Щом се разкри измамата избяга разплакана и оттогава не сме я виждали. Разправят, че баща й, военен с „пишки“ по раменете, я отписал от даскало и минала на самостоятелно обучение. Ебало си е майката, ви казвам, честно!

Едно момче, Иван, с мазна кожа, акне по лицето, с цайси с дебели рамки, сякаш не беше достатъчно наказан от живота, ами по време на поредното занимание с него от страна на „пишорковците“ се насра. Сигурен съм, че целият му последващ живот, се скапа в този момент.

А аз, Терелик, си мечтая да напусна даскалото, да избягам от вкъщи, от онези двамата неудачници, които са ме създали, и да стана комунист. Комунистите добре са го измислили това с безкласовото общество, в което няма йерархия. Всички ще сме равни и ще си викаме „другарю“.

Е, ще трябва да се прехранвам някак си. За щастие, съм го измислил. Може да стана боклукчия, ако ме вземат. Нали ще съм комунист, и циганите няма да са по-долу от мен, а и е достойна работа. Как хубаво минава камионът, та обира мизерията оставена от хилядите хиляди живущи.

А пък, ако не ме вземат за боклукчия, мога да събирам хартия и стъкло, и да ги предавам в пунктувете за скрап. Гледам доста дядовци го правят, та сигурно ще да е голяма далавера!

II

Колко трудно би могла да бъде, да си дете в света на възрастните? Нали ги виждам нашите, или по-точно старчока. Прибере се от работа, от завода, в който бачка като стругар, съблече се по потник, така че част от шкембето с пъпа му да се показват свенливо, па после удари три-четири чаши ракия. След ракийката, решава да си успокои нервите от деня, като зашие три-четири шамара на наш‘та, по един за всяка чашка, та после доволен си бръкне у носа и бяга да си ляга.

Да си дете в света на възрастните, трябва да е лесно, защото свинщините, които ще извършиш ще ти се разминават. Не е като да те изключат от даскало, защото си се изпикал в кофата за боклук, която е в класната стая. Но даскалото да го духа заедно с цялата система на подчинение на децата пред съсухрените дръвници!

Веднъж комшийското дете счупи витрината на някакъв магазин в МОЛ-а. И нищо не му направиха! Само защо баща му после го смля от бой не ми е ясно... Възрастни... върви, че ги разбери.

III

Имам един сън. На масата пред мен стои град със стотици къщи, блокове, коли, фонтани, съвсем като истински, но по-малък, от хартия. А, аз стоя с кибрит в ръка, драсвам клечица и хвърлям, после пак драсвам и хвърлям, докато от града, със своите малки тайни, не останат изгорели пърченца хартия. Колко красиво е всичко в този сън, като симфония, или рапсодия... Все тая, майната му, не го разбирам изкуството.

Този ми сън, ми е толкова любим, защото в него съм богуравен. Не! Аз самият съм Бог. А, защо да не съм? В днешно време има някакви течения, които ни обясняват, че сам човека е Бог. Че във всеко момент си завършен и трябва да си щастлив и доволен.

Е, аз, Телериг, на 15 години, се чувствам напълно завършен и развит, и съм готов да напусна гадното даскало! Ще стана боклукчия, комунист и събирач на хартия! Дядовците с ревматизъм, които ще са ми конкуренция, ще ми завиждат, защото не могат да събират, колкото мен. Може и Президентът да ме награди с орден, като най-добър събирач. Гледайте и се учете, дъртаци!

IV

Преди време прочетох в някаква вехта книга по история или философия, не помня вече, че гърците си нямали понятие от нулата като число. Как така не са знаели какво е нула? Как тогава са казвали на някой абсолютен мухлю, че е кръгла нула?

Ами онази приказка, че гърците измислили е... така де, секса, ама римляните добавили жената, ако е вярна, как така днес има гърци?

Знаете ли какво? Все казват, че учените са много умни глави, аз пък ви казвам, че са много тъпи. Гледайте само какви глупости пишат. Първо, урокът за „птичките и пчеличките“, а после гърците не познавали „цветенцето“, а само „пчеличката“...  Или Големият взрив. Как така Нищо е гръмнало, та е създало Нещо? Все едно хартиения град от съня ми, да се запали сам. Учените и даскалите, всъщност са много глупави хора, от мен да го знаете! Хайде, чао, че ми писна от вас.