Мъжество. Чест. Достойнство. Воля. Воля за живот, за борба. В крайна сметка Животът има нужда от борци, а не от оплаквачи. Е, сигурно и от мрънкалници има нужда природата, по неведомите си пътища и скрита от човека логика. Както неспирният танц, наречен Живот, се нуждае от поети, прозаици, трагици и философи, които да го възпеят, да възхваляват от поколения до поколения, да го оплачат-най вече за неговата несправедливост и жестокост, за студения и безчувствен начин, по който прекършва човешките съдби- да го осмислят, анализират, да прозрат скрития му смисъл, е предопределение на философите. Последните са в най-неблагоприятно положение, защото по законите и логиката на съвременната консуматорска машина, са безполезни. Закакво са ти философи? Кому са нужни? Вместо да мислиш –консумирай! Купувай, изхвърляй, но поддържай този организъм жив. Само така ще запазиш богатството и властта на малцинството над мнозинството.
В крайна сметка с хартии, изписани с номинал можеш да си купиш всичко. Дори и мисъл. Та нали банкерът Атанас Буров някога е казал едно нещо за българската интелигенция- „Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересуваше как ще се развият нещата занапред- важното е той да оцелее. Той да е добре. Угодничеството, нагаждачеството са като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция“- което е валидно и за днес. В сегашно време има една псевдоинтелигенция, придаваща си изкуствени претенции за елитарност, за водител на държавата, за единствения изразител на истината, която е захранвана с пари от външни фондации и неправителствени организации. Тази „светая светих“ на националната съвест по същество е фундаментално различна от трудещия се, изтерзан български человек. Нещо повече- тя органически го мрази. Упражнява се на негов гръб, гаври се с него, българския работник за нея е най-обикновен Бай Ганю. За тази „интелигенция“ трудът е нещо срамно, и тя го отбягва като дявол тамян.Омерзението от труда води до погнуса от народа. Та, „как смеете вие да не разбирате живота както нас, и нищо да не правите?! Да не сте професионални протестиращи.“
Всеки път щом прочета словестните разтройства на подобен полупримат, ми се приповръща. Но да си призная, тази „интелигенция“ има и своя полза. Първата е, като лекарство срещу запек, а втората- да познаеш врага, да знаеш все що е гнусно и да се бориш с него.
Но по какъв начин трябва да се води борбата срещу тези читаци? Дали по демократично му, да ги громиш последователно, позиция по позиция, чрез инструментите на чистата логика, да докажеш личностния им позор. Но позорът е присъщ за личност, познаваща честта, достойнството и срама... Никакъв шанс тези псета да се опомнят чрез подобни методи. А и те много бързо забравят демократичното, което много ревностно иначе бранят, щом се отнася до позиция различна от тяхната.
А във военновременно време предателите се разстрелват... Та дори и в мирно... МОСАД са пример, че предателството не се прощава.
Убийството, разбира се е крайна мярка... доста злочеста при това. А и моя милост е против революциите... Но пък един хубав бой би им се отразил възпитаващо.
Но пък я има и възможността да си сменят убежденията щом предусетят опасността. Това им е в кръвта. Природата им изначално е предателска. Така или иначе трябва да понесат някакво наказание заради издевателствата си... А дали въпросното наказание би могло да се търси по методите на разума? Едва ли. Цялата човешка история е доказала, че такива моменти се движат от патоса и инстинктите. Искаме или не, харесва ли ни или не, идват тежки сътресения, а с тях и нов „Народен съд“... дали след две, пет или двадесет години, но ще дойде този момент. Гответе се!
