Постинг
26.09.2017 15:10 -
Поетика на гробищните надписи
Какъв е смисълът на Живота? Жена, деца, традиционните християнски ценности; кариера, социално или материално положение; аскетизъм, издигане на бедността и мизерията във висше благо? Колкото хора попитате, толкова различни отговора ще получите. Защото няма смисъл. Безцелно лутане през болка и щастие. В непропорционални дози. Преминавайки през булото на вековете, отново и отново този въпрос е задаван, стотици хиляди пергаменти с философски размишления са изписани. И никой от тях не дава отговорът. Защото го няма. Това е заешката дупка. Пропаднеш ли в нея неизменно се побъркваш. Нещо като играта на шах. С напредването на играта възможните комбинации са два пъти повече от предполагаемия брой атоми в Млечния път. 7 000 000 000 различни смисъла за живота.
Появата на неокортекса е кръстопътя на човешката еволюция. Разумът се обръща на вътре, към себе си. Появява се нещо, което не се среща при нито един сложен организъм, придаването на собствена значимост, цел и смисъл. Всяко едно живо същество се води от своите естествени инстинкти- стремежа да утоли глада и жаждата си, да остави потомство, да съхрани собствения си живот. Само при хората се среща придаването на висш идеал на тривиални поведенчески мотиви.
Животът трябва да има смисъл... А смъртта? Никой не размишлява дали собствената му смърт би била смислена, та тя е краят! Макар че, никой не е питал онзи анаеробно дишащ сперматозоид дали иска да премине през "месомелачката", дали не иска да си спести цялата болка и страдания.
Който е казал, че не се страхува от Смъртта, лъже! Та, какво по-страшно от нея? Ако не се страхуваш от смъртта, то от какво да те е страх? Без смърт няма живот. Или не пълноценен. С нейното сетивно опознаване се ражда вътрешния живот у човека. Цяла пропаст дели човека не познал смъртта, от човека, който я е зърнал и разсъждавал за собствената си тленност. Възхвали живота чрез смъртта, чрез разрушението му.
Други ще тръгнат да разсъждават за любовта. И тя, както всяко човешка представа, има смисъл само вътре в него. Извън човека любов няма. Глистът, който живее в дебелото черво на гостоприемника си, не изпитва "любов" към "хазяина" си. Любовта е захаросана илюзия, придаваща "човешки" смисъл на обективен биологичен процес. Ние сме хора, не бесове, следователно механиката ни на размножаване трябва да е нещо повече, от това което е в природата.
Една друга прослойка ще каже, че смисълът е в Божията мъдрост. Бог е от човека за човека. Толкова е реален, колкото и дните от седмицата, и усета ни за време. Той е волята за Живот. А тя се среща навсякъде из природата. От развиващото се бобово семе, покълвачщо бавно и методично, до най-грозната твар в морските дълбини. Схващането, че само човешкото претворение на волята за Живот притежава Дух, е върхът на егоцентризма не един определен вид еволюирал примат.
https://filosofskoobshtestvo.blogspot.bg/
Появата на неокортекса е кръстопътя на човешката еволюция. Разумът се обръща на вътре, към себе си. Появява се нещо, което не се среща при нито един сложен организъм, придаването на собствена значимост, цел и смисъл. Всяко едно живо същество се води от своите естествени инстинкти- стремежа да утоли глада и жаждата си, да остави потомство, да съхрани собствения си живот. Само при хората се среща придаването на висш идеал на тривиални поведенчески мотиви.
Животът трябва да има смисъл... А смъртта? Никой не размишлява дали собствената му смърт би била смислена, та тя е краят! Макар че, никой не е питал онзи анаеробно дишащ сперматозоид дали иска да премине през "месомелачката", дали не иска да си спести цялата болка и страдания.
Който е казал, че не се страхува от Смъртта, лъже! Та, какво по-страшно от нея? Ако не се страхуваш от смъртта, то от какво да те е страх? Без смърт няма живот. Или не пълноценен. С нейното сетивно опознаване се ражда вътрешния живот у човека. Цяла пропаст дели човека не познал смъртта, от човека, който я е зърнал и разсъждавал за собствената си тленност. Възхвали живота чрез смъртта, чрез разрушението му.
Други ще тръгнат да разсъждават за любовта. И тя, както всяко човешка представа, има смисъл само вътре в него. Извън човека любов няма. Глистът, който живее в дебелото черво на гостоприемника си, не изпитва "любов" към "хазяина" си. Любовта е захаросана илюзия, придаваща "човешки" смисъл на обективен биологичен процес. Ние сме хора, не бесове, следователно механиката ни на размножаване трябва да е нещо повече, от това което е в природата.
Една друга прослойка ще каже, че смисълът е в Божията мъдрост. Бог е от човека за човека. Толкова е реален, колкото и дните от седмицата, и усета ни за време. Той е волята за Живот. А тя се среща навсякъде из природата. От развиващото се бобово семе, покълвачщо бавно и методично, до най-грозната твар в морските дълбини. Схващането, че само човешкото претворение на волята за Живот притежава Дух, е върхът на егоцентризма не един определен вид еволюирал примат.
https://filosofskoobshtestvo.blogspot.bg/
Вълнообразно
Няма коментари