Преди малко дадох 53 лв. за домофонна система, ще си отваряме вратата на входа с карти. Иначе през няколко месеца "Златната ръка" е пред Входа, за да отпушва канала. А каналът е запушен, не защото  ТО на Стивън Кинг се е стаило в него, за да плаши невинните детски души, а защото "цивилизованите" жители на тази средностатистическа пететажна панелка си изхвърлят боклуците в тоалетната. Памперси, кости, рибишки глави са само част от "находките", които човекът с камионетката намира вътре.
 Блокът се санира. Има скеле. Прозорците по етажите са широко отворени и никой не се досеща да ги затвори. Иначе Входът се заключва. През деня вратата е широко отворена и през лятото влизат хлапетии да уринират вътре. След миризмата на фекалии, която се носи във Входа целогодишно, не е нещо, което може да те впечатли лесно.  Иначе нощем се спи спокойно понеже сме защитени от "желязната" врата от алуминиева дограма. 
  От съседния апартамент, в който живее "лека жена" с деца, редовно се чува крещене по хлапетата, подозирам, че ги и бие. Обаче люде, които са с манталитет на хора излезли от най-дивото врачанско село, ще се правят на "Голямото добрутро".  
 Получавам когнетивен дисонанс, синапсите и ганглиите ми дават "накъсо". Този маскарад на вечната посредственост, която се опитва да се надскочи като Стефка Костадинова летва на висок скок, ми докарва стомашно гадене. Не може ли просто да си знаем положението и да живеем без произтичащите от нему комплекси?
 "Човек се разжда свободен, а всякога е роб" е казал Жан-Жак Русо. Ние сме роби на собствените си мисловни програми и живеем като скотове. Колкото и да искаме да приличаме на ония другите, "бели хора". Но нямаме психоменталния код за това.