М: - Какво да ти кажа, дежурните неща, при мен е все едно и също- от работа в къщи, сметки, чудя се как да закърпя бюджета в края на месеца.

Д:- Ох, и аз не знам какво да кажа... покрай тази фирма един куп работи имам да върша- плащане на осигуровки, ДДС-та, данъчни декларации, търсене на клиенти... но така е да си капиталист.

М:- Нека да те попитам- доходът, който реализираш пасивен ли е, или под формата на трудова заплата?

Д:- Изплащам си заплата от прихода на фирмата...

М:- Значи не си капиталист, а някаква смесица межу бизнесмен и бачкатор.

Д:- ?! – Гледащ неразбиращо.

М: За да си капиталист в пълния смисъл на думата, трябва да имаш изградено материално състояние, от което да извличаш пасивен доход. Такива са банкерите, собствениците на фондове, инвеститорите на на финансовите пазари. Общо взето 3-4 най-много 5 % от населението в развитите държави, в България сигурно под един... Виж, ако имаш второ или трето жилище и ги отдаваш под наем, може да се каже, че имаш наченки на капитализъм. Е, при теб ги има тези наченки. Като цяло, мнението ми е, че България не е капиталистическа държава.

Д:- А, каква е тогава?

М:- Някака форма на меркантилизъм. Това е строят наследил феодализма и предшестващ капитализма. Основни разбирания са, че свободната конкуренция е вредна, и поради това трябва да се смаже, и че всичко трябва да се контролира от монополи. Виж само картела при горивата... или положението по черноморието, зимните курорти...

Д:- И какво? Мислиш ли, че смяната на комунизма бе грешка?

М:- Ако ще говорим за това, трябва да направя едно уточнение. За мен комунизмът е два вида- този в политикономията- вижданията му за държавното устройство, икономическата политика, социалната организация, морал, нрави...- и диалектичния материализъм. Комунизмът във философията. Това си е светоусещане, разбирания за живота. Изборите, които правиш предопределят живота ти. Това вече е екзистенциализъм. Нямам нищо против хората, които споделят идеите на диамат-а, само че наистина да са обедени в тях, а не заради лични интереси. Комунизмът в политиката е шитня. Просто, защото проблемите които си поставя да реши са нерешими. Уравнението няма решение. Всичко се гради, около фундаменталния проблем на икономиката- ограничеността на ресурсите. Това че, ресурсите са крайни, води автоматично и до недостиг на блага, което пък означава, че една малцинствена грука- капиталисти- ще имат повече продукти дело на производството от мнозинството. Истинският проблем е как ще се разпределят тези групи- капиталисти, богати, буржоазия и бедняци. Ако буржоазията е най-многобройна,с тенденция към нея да се изкачват бедни; а от буржоата да се отива към богатата каста, обществото е достигнало устойчиво развитие.  Идвам до тънкия момент с комунизмът, или по-точно – социализма- липсата на бедни и богати; и дали това, което е било тогава е средна класа или равенство на мизерията. При положение, че санитарните помещения са били или външни, или общи, че тоалетната хартия е била дефицитна стока и хората са ползвали вестници...  И пак стигам до екзистенциализма, при който човека е субект- разумен, деен, чувствен... докато при комунизма е сведен до прост обект- без реален контрол над собствения си живот, без право на реален избор, развитието ти е ограничено в зависимост от произхода. Но и смяната на този режим не дойде по наша воля. България беше изтъргувана, както се търгува крава на селскостопански панаир. И поради това народът няма гръбнак, той не е нация, а съвкупност от биологични единици, мислещи ако не със стомасите си, то с резервоара на автомобилите си. И цяла вечност ще стоим като Дядо Йоцо, наблюдавайки въображаемия влак на българската демокрация.