Постинг
02.10.2016 11:11 -
Наблюдения върху хората
02,10,2016 10:01 - Охранител съм от близо 4 години. През това време видях разнородни хора като бит, култура и характер. Някои силно егоистични, други колективни играчи, готови да споделят всичко, алкохолици и хора без чувство за собствена личност и себеуважение. Има човешки същества, които в ежедневието си, всичко което вършат се върти около това всячески да провалят живота си. Една от тези мухи без глави, които познавам, е особено гротескна. Красимир Шопа, отдавнашен алкохолик, тарикат на дребно, занимаващ се с крадени дрънкулки. Катастрофирал преди години (не знам дали е бил пиян или не, не че би си и признал) осакътява с единия крак- единия крайник е по-къс от другия. Отпускат му пари за специална медицинска стелка, благодарение на която да не куца, той пък взема, че пропива парите. Прекарал известно време в Австрия, след което е екстрадиран- по негови думи, защото вкарал незаконно съпругата си в страната. Дали е така или не, не се наемам да гадая. При него истина и неистина са много трудно различими. По скоро е бил депортиран заради кражби. Беше ми разказал една история от Австрия- с негови приятели били без пари, гладни, решили да откраднат шоколад от някакъв магазин, чак когато се прибрали и започнали да го ядат поради горчивия вкус погледнали опаковката и се усетили, че са гепили шоколад за кучета. След завръщането си у нас се пристрастява към хазарта и проиграва цяла къща. Целият му живот е смесица от алкохолизъм, глупост и несгоди. Висок около 1,70, със закръглено тяло, по фигура прилича на сливенска стомна, кожата му загрубяла, в лице прилича малко на Джаба Хатянина, но заради сините си очи има нещо симпатично в него; косата му е къса и чорлава. Цялостното му излъчване буди насмешка. Донякъде го оприличавам на достоевския Мармаледов от "Престъпление и наказание", може би заради ролята им на шутове, може би защото великият писател е бил достатъчно добър психолог, че да улови вечните психологически типажи в човешкото общество. Самото намесване на Достоевски и Шопа в едно словосъчетание е неуместно. Най-малкото героят на тези редове надали е прочел и една книга през живота си. И все пак има нещо като по Достоевски в живота му- това е битието сред мизерията, дълговете и пороците, губене на препитание заради любовта към високите градуси. Само че, това не е история за изкупление, а за повтаряна на едни и същи грешки отново и отново, поради простодушие. От години открил бързите кредити, осигуряващи му възможност за алкохолни вакханалии, затъванете му е постепенно и сигурно. Миналата зима тегли от банка 5000 лв., с част от които трябваше да покрие дългове, а с другата- да си купи кола. Какво се случи реално- за няма и седмица даде три хиляди лева за билетчета от лотарията. Дърва не си купува за зимата, а като хванат студовете- събира от завода, в който е начислен като охранител. Или поне беше до скоро. Защото идването му пиян на работа и напиването по време на смяна го лишиха и от това препитание. Преди няколко седмици тегли нов бърз заем и си купи автомобил, при все, че свидетелството му за право- управление е отнето. Въпрос на време е да се качи пиян на колата и да направи някоя поразия. Може да се убие, или да отнеме невинен живот. Глупост и безотговорност се смесват в един трагикомичен образ. Не е необходимо да съм психолог, че да съм сигурен, че този саморазрушителен начин на живот няма да престане, просто защото липсват интелектуални възможности за самоанализ на причините за личната несполука. Вината е преди всичко лична, а след нея и колективна, като социална среда сме много сбъркана обществено-икономическа организация. Родители няма да обвинявам, поради това че не ги познавам, баща му е починал, когато е бил малак доколкото ми е казвал, значи на майката не и е било лесно. Тя, женицата и сега му помага, макар и възрастна продължава да работи. Слагам точка на този образ наречен Красимир Шопа, макар много още да може да се напише.
Няма коментари
