Постинг
15.01.2016 10:48 -
Един български разказ
Беше лято господне 928мо. В църковната обител се извършваше свещен ритуал, свързан с вълчия култ от тракийско време. Единайсетте апостоли очакваха жрецът да завърши ритуала, чрез който ще се хармонизира с Вселената,
Самобитността беше дълбоко вкоренена в народа им, и те упорито е бранеха от влиянието на настъпилата нова вяра по ромейски образец.
Жрецът не трябваше просто да съхрани традициите на своите предци, не, той бе призван за нещо по-велико. Неговото дело беше свято. Той трябваше да помири тези остарели вярвания с християнството, като ги свърже в едно неделимо цяло, както съчетаваше в себе си християнското име Вениамин с традиционното за своя народ Боян.
Славата му бързо напусна пределите на България. За неговите преображения разбра дори Отон I, но и вникна в геометрията на неговата вяра и култове.
Беше млад, интелегентен и буден младеж, който имаше щастието като изтърсак в семейството да бъде освободен от големите планове на баща си за бъдещето му. И поради това обстоятелство, може би, той отхвърли ромейската мода, която набираше популярост в двореца. Обличаше се както своите предшественици- в кожи.
В поведението му, Петър виждаше опасност, но не предприе нищо против него, дали защото го мислеше за младежко лекомислие, дали от вина към другите си братя, историята мълчи, остават делата.
Всъщност поведението на Боян не беше младежка приумица, то бе от друго естество, може би величаво. Да, той се бе обърнал към миналото, но гледаше уверено и към бъдещето. Опитваше да помири старите обреди и вярвания на народа си със сегашните християнски обичаи. Това бе един своебразен ренесанс, който бе съвсем логичен след годините на културен подем при неговия Велик баща. Навсичкото отгоре, в учението му имаше равенство между мъже и жени. И ако, Патриаршията можеше да прости заигравката с езичеството, това не можеше да бъде подминато. Иначе трябваше да бъде преразгледан статута на Мадоната от Нотр Дам. Невъзможно!
С течение на времето учението се разпростираше, а Боян много мислеше за съдбата на своите братя - Михаил и Иван. Михаил бе мъртъв, а Иван изчезна безследно, след време се завърна и по тайни пътеки достигна до Рилския лес.Сега живееше благочестиво, размишлявайки над евангелията. Бе отказал златото, с което бе дошъл Петър, а самия цар- отпратил.
После се замисли за своя баща - Симеон- и мисията, с която го бе натоварил, изпращайки го в Магнаурската школа.
Самобитността беше дълбоко вкоренена в народа им, и те упорито е бранеха от влиянието на настъпилата нова вяра по ромейски образец.
Жрецът не трябваше просто да съхрани традициите на своите предци, не, той бе призван за нещо по-велико. Неговото дело беше свято. Той трябваше да помири тези остарели вярвания с християнството, като ги свърже в едно неделимо цяло, както съчетаваше в себе си християнското име Вениамин с традиционното за своя народ Боян.
Славата му бързо напусна пределите на България. За неговите преображения разбра дори Отон I, но и вникна в геометрията на неговата вяра и култове.
Беше млад, интелегентен и буден младеж, който имаше щастието като изтърсак в семейството да бъде освободен от големите планове на баща си за бъдещето му. И поради това обстоятелство, може би, той отхвърли ромейската мода, която набираше популярост в двореца. Обличаше се както своите предшественици- в кожи.
В поведението му, Петър виждаше опасност, но не предприе нищо против него, дали защото го мислеше за младежко лекомислие, дали от вина към другите си братя, историята мълчи, остават делата.
Всъщност поведението на Боян не беше младежка приумица, то бе от друго естество, може би величаво. Да, той се бе обърнал към миналото, но гледаше уверено и към бъдещето. Опитваше да помири старите обреди и вярвания на народа си със сегашните християнски обичаи. Това бе един своебразен ренесанс, който бе съвсем логичен след годините на културен подем при неговия Велик баща. Навсичкото отгоре, в учението му имаше равенство между мъже и жени. И ако, Патриаршията можеше да прости заигравката с езичеството, това не можеше да бъде подминато. Иначе трябваше да бъде преразгледан статута на Мадоната от Нотр Дам. Невъзможно!
С течение на времето учението се разпростираше, а Боян много мислеше за съдбата на своите братя - Михаил и Иван. Михаил бе мъртъв, а Иван изчезна безследно, след време се завърна и по тайни пътеки достигна до Рилския лес.Сега живееше благочестиво, размишлявайки над евангелията. Бе отказал златото, с което бе дошъл Петър, а самия цар- отпратил.
После се замисли за своя баща - Симеон- и мисията, с която го бе натоварил, изпращайки го в Магнаурската школа.