Постинг
02.08.2015 09:33 -
За робството и салама
Заповядай! Каква красива българска дума, изпълнена със смисъл, само че от онзи горчивия. Тази думичка изпълваща словото на нашата съвременна реч внася яснота към нашата подчиненска психология и философия. Толкова сме свикнали да бъдем използвани, че го повтаряме като заклинание в нашето ежедневие. Набива ти се в главата от детските години от, иначе много загрижените ти родители, като признак за добро възпитание. Възпитанието, разбира се, е нещо хубаво. То е система от правила, основаващи се на взаимоуважение между хората във всекидневното общуване. Но трябва ли да създава роби? Всъщност, може би, това е единственият процес, в който работим като добре смазана машина и наподобяваме поне малко на германците. Това е българската национална идиология- общото потисничество!
Иначе в България и суетата е на мода. Всъщност, ние сме народът издигнал суетата в божествено начало. Уж сме най-бедната държава в ЕС, пък имаме най-много луксозни автомобили на глава от населението. Някой ми беше казал, че в Копенхаген имало само 40 S-класи... затова пък в София сигурно са хиляди... уж София е богинята на мъдростта... Възприемаме автомобилът, като символ на свободата, само за да се превърнем и в негов роб. Може хладилникът ти да е празен, но затова пък резервоарът компенсира.
Толкова сме свикнали с игото, че не можем да бъдем свободни, а и не знаем как. Разбираме я в чупенето, напиването, несъобразяването със закона. Винаги пред свободата избираме салама, като в една реклама с Дон Кихот.
Иначе в България и суетата е на мода. Всъщност, ние сме народът издигнал суетата в божествено начало. Уж сме най-бедната държава в ЕС, пък имаме най-много луксозни автомобили на глава от населението. Някой ми беше казал, че в Копенхаген имало само 40 S-класи... затова пък в София сигурно са хиляди... уж София е богинята на мъдростта... Възприемаме автомобилът, като символ на свободата, само за да се превърнем и в негов роб. Може хладилникът ти да е празен, но затова пък резервоарът компенсира.
Толкова сме свикнали с игото, че не можем да бъдем свободни, а и не знаем как. Разбираме я в чупенето, напиването, несъобразяването със закона. Винаги пред свободата избираме салама, като в една реклама с Дон Кихот.
Няма коментари