Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2015 19:44 - За числата и алкохола и още нещо
Автор: rainman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 940 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 30.07.2015 20:40



 Научаваме се да броим от съвсем малки. Първо простички неща, съвсем обикновени дреболии. Като кибритени клечки, котенцата, които е родила домашната котка, или броят на сърмите  сервирани  за вечеря. След това започваме да броим до сто, представяме си най-голямото число, което съществува. Започваме да събираме и изваждаме, умножаваме и делим, повдигаме на степени и коренуваме... възприятиата непрекъсното надхвърлят досегашния ни кръгозор.
 Изведнъж разбираме колко сме нищожни и незначителни. Опознаваме живота, търсим неговите тайнства, откриваме хубавите му страни, а с тях и лошите. И, ако от блаженството човек се опиянява и главозамайва, то от противоположната му страна се депресира и пропада, малко по малко. 
 И с пиенето е като със смятането. Започваш с една чашка. Една малка, петдесет грамова чашка... какви ли опасности крие тя? Взираш се в кехлибарената течност, налята в нея, и си казваш: "Нищо няма да ми стане!" И така -втора, трета, пета, десета. Докато алкохолът не се превърне в сподвижник в неволите.  Той, алкохолът, както и илюзията, която създава , е капан, от който трудно се излиза. Започваш да вършиш работата си немърливо, и тъй като ти се плаща за свършена работа, за произведени стоки и услуги, и при положение, че има много други готови да изпълняват задълженията си по-качествено от теб, те уволняват. Липсата на работа и пари са развалили не едно семейство. Като прибавим и алкохолизмът, получаваме универсалната формула за пропадане. 
 Ровенето в кофите за боклук и събирането на фасове от земята са друг вид затвор.  Първо един, втори, трети... спираш да ги броиш, става ти навик, не разсъждаваш. Навиците убиват мисълта, както паразит унищожава гостоприемника си. 
  
  Днес ме заговори един събирач на фасове. Бях на пейката до ОББ, размишлявах си. Приближи се до кафемашината, нисък, хилав, с брадичка и голо теме. Носеше сандали, краката му бяха мръсни, с черни неизрязани нокти. После ми разказа историята си от младежките години, как бил войник и си ударил китката край жп линията. Беше решил, че ме боли китката, не знам защо реши така. Не разбрах всичко, което каза, не му се и разбираха думите, а пък и мен не ме интересуваше. После тръгна,  и като стигна ъгъла на банката, до банкомата, бръкна в коша и извади един фас, погледна назад да види дали съм го видял и замина. Отегчителен, безинтересен, незабелижим, в това се бе превърнал този човечец, а какви ли възможности и перспективи са стоели пред него в младежките му години? Безброй нереализирани сценарии.
30,07,2014



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rainman
Категория: Новини
Прочетен: 452231
Постинги: 223
Коментари: 170
Гласове: 574
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол