През последнире година и половина- две от живота на баща ми доста се отчуждихме. Не мога да кажа със сигурност защо се получи така. Може би, заради темите, които обсъждахме, свързани с майка, с него, колко гаден е бил живота му след като се оженили, как нищо хубаво не е видял в ‘тази къща’.... освен мен... говореше и за сексуалния им живот, което ме отвръщаваше, меко казано. Вярно че е хубаво един родител да може да говори свободно със сина си, но всичко си има граници. Някои неща не бива да бъдат споделяни с нас, както ние не споделяме всичко с тях. Всички вечери на пиянски купони, изпълнени с простотии и глупости, кряскания и пиене на бира по градинки, пушенето на трева и шмъркането на амфетамин (единични случаи). Моят бунтарски период... С който не се гордея, но и не се срамувам. Просто трябваше да го изживея. Ходех с бръсната глава, блъсках във фитнеса, пушех цигари, пиех уиски, бира, ракия. Съчетавах полезно, приятно и вредно в едно. Не се съобразявах с никой, понякога се държаш грубо, невъзпитано, направо просташки. През периода си във Варна прибавих нов аксесоар към стила си- нож. Салва Богу, че не наръгах някой през многото си запои. Но алкохолът не беше пречината за провала ми в университета, а по-скоро следствието. Следствие от алкохолизма на баща ми. За последният извод достигнах през последните месеци. При визитите ми у дома, докато следвах, татко ми беше споменавал, че е зле с кръвното, че падал и се свестявал на земята. А всъщност е пиел. От това си и отиде де. Алкохол на празен стомах плюс лекарства за рак останали от майка ми. Грешките на родителите рефлектират и върху децата.
Всъщност след смъртта на майка ми, с татко се спогаждахме добре седем-осем месеца. Ходих по интервюта за работа, но все ме отпращаха с претекста ‘Трябва да учиш’. Аз съм икономист-мениджър по професия. А как да учиш като не ти се дава шанс да изкараш пари за следването? В работата на баща ми спряха да им плащат, не им даваха пари с месеци, по-късно ги пуснаха и в неплатен отпуск. Безпаричието и трупането на дългове го съсипаха психически, започна да пие, започна и да вини мен за вскичко, че нямам работа, че съм мързелив. Че комшиите му подмятали, че ме хвалел че съм бил умен, а не мога да си намеря работа, че съм претенциозен... та, може би и заради това от части се отчуждих от него. Гледах по-малко да приказвам с него, през времето, в което не бях в стаята си, бях с приятели, а той вкъщи сам. Нещата са много сложни и едва ли мога да ги опиша писмено. Може би не и обективно, след като другата гледна точка вече я няма.
В Югоизточна Турция се обяви автономия!
Арестуваха военнопрестъпника Путин!
