Постинг
20.04.2019 22:17 -
Знамето на Левски
20.4.1876
Знамето поръчано от В. Левски за бъдещото въстание. Ушито е за Карловския р. комитет от Мария Ганева. При посещението си в Карлово, преди избухването на Априлското въстание, Г. Бенковски (Гавраиил Хлътев) и Панайот Волов толкова го харесват, че поръчват на М. Ганева да ушие още едно за Четвърти рев. комитет. Именно с него е обявено въстанието в Панагюрище, тъй като знамето на Райна Княгиня по това време все още не е готово.
Знамето е със зелена периферия и пурпурно червена среда, с руски кръст от едната страна, а от другата- лъв с корона и надпис "Свобода или Смърт". И пурпурът, и кръста, както и короната, символизират монархическата власт!
Левски като реалист, ясно си е давал сметка, че възкресението на България под републиканска форма на управление, е невъзможно. На българските селяни им е все едно на кого ще плащат данък- дали на османски султан, или на български цар, та и оттук и необходимостта от републиканската идея, с нейните свободи.
Още в ония години, сред самите революционери текат спорове, коя форма на управление е най-подходяща за българския народ. Едни са за република, други за абсолютна монархия, трети- конституционна монархия. В крайна сметка се осъществява последния вариант. Но Васил Кунчев, като човек на делото и реалността, бидейки сред народа още от времето, през което обикаля с вуйчо си да събира църковните данъци, много ясно си е давал сметка, че на българския народ подхожда конституционна монархия, и че републиката е неосъществима в онзи период.
Целта на тази ми публикация, не е да оплюя или отрека Апостола и неговата сакрална дейност, той е заслужил специално място в сърцето на целокупна България, а да се опитам да му направя един обективен, критически щрих. Това, което липсва при разглеждането на националните ни герои, е най-обикновеното човешко опазнаване. Нека да не се лъжем, и образите на Левски и Ботев, са силно идеализирани и деформирани от техните по-сетнешни биографи. Специално за Христо Ботйов са се писали страхотни пасквили, включително и един, който го отрича. Подхождайки към подобни светила на националната ни гордост, трябва да си даваме ясна сметка, осъзнато и разумно, че това преди всичко са обикновени хора, със своите слабости и достойнства и нищо човешко не им е непознато.
Знамето поръчано от В. Левски за бъдещото въстание. Ушито е за Карловския р. комитет от Мария Ганева. При посещението си в Карлово, преди избухването на Априлското въстание, Г. Бенковски (Гавраиил Хлътев) и Панайот Волов толкова го харесват, че поръчват на М. Ганева да ушие още едно за Четвърти рев. комитет. Именно с него е обявено въстанието в Панагюрище, тъй като знамето на Райна Княгиня по това време все още не е готово.
Знамето е със зелена периферия и пурпурно червена среда, с руски кръст от едната страна, а от другата- лъв с корона и надпис "Свобода или Смърт". И пурпурът, и кръста, както и короната, символизират монархическата власт!
Левски като реалист, ясно си е давал сметка, че възкресението на България под републиканска форма на управление, е невъзможно. На българските селяни им е все едно на кого ще плащат данък- дали на османски султан, или на български цар, та и оттук и необходимостта от републиканската идея, с нейните свободи.
Още в ония години, сред самите революционери текат спорове, коя форма на управление е най-подходяща за българския народ. Едни са за република, други за абсолютна монархия, трети- конституционна монархия. В крайна сметка се осъществява последния вариант. Но Васил Кунчев, като човек на делото и реалността, бидейки сред народа още от времето, през което обикаля с вуйчо си да събира църковните данъци, много ясно си е давал сметка, че на българския народ подхожда конституционна монархия, и че републиката е неосъществима в онзи период.
Целта на тази ми публикация, не е да оплюя или отрека Апостола и неговата сакрална дейност, той е заслужил специално място в сърцето на целокупна България, а да се опитам да му направя един обективен, критически щрих. Това, което липсва при разглеждането на националните ни герои, е най-обикновеното човешко опазнаване. Нека да не се лъжем, и образите на Левски и Ботев, са силно идеализирани и деформирани от техните по-сетнешни биографи. Специално за Христо Ботйов са се писали страхотни пасквили, включително и един, който го отрича. Подхождайки към подобни светила на националната ни гордост, трябва да си даваме ясна сметка, осъзнато и разумно, че това преди всичко са обикновени хора, със своите слабости и достойнства и нищо човешко не им е непознато.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари