Постинг
17.01.2012 19:30 -
Богът на Айнщайн
Автор: rainman
Категория: Други
Прочетен: 1020 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2012 19:35
Прочетен: 1020 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 17.01.2012 19:35
На Алберт Айнщайн принадлежат думите "Бог е коварен, но не е злобен" и "Господ не играе на зарове". Когато бил попитан защо е решил да се занимава с физика, той отговорил: "Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли". В последните седмици от своя живот, когато Айнщайн научил за смъртта на своя приятел – физикът Микеле Бесо, той написал на семейството му следното: "Той отпътува от този странен свят малко преди мен. Това не означава нищо. За нас вярващите физици разликата между минало, настояще и бъдеще е нищо повече от една илюзия."
Какво е искал да каже Айнщайн с това, че "Господ" не играе на зарове или с думите "вярващи физици". Буквално ли се е изразил или метафорично? Дали е имал предвид, че вярата в методите на теоретичната физика го карат да не прави разлика между минало, настояще или бъдеще, или е смятал, че вярата е някаква извънчовешка сила, която съществува отвъд пределите на времето? Дали не е писал на семейството на Бесо само от учтивост. Въпреки че Айнщайн е може би най-известният учен на 20 век и почти всичко, което е казал или написал е цитирано и обсъждано многократно, тези въпроси продължават да витаят около образа му. Освен това думите му лесно могат да се изопачават или насочват в неправилна посока, ако се извадят извън контекста.
Когато навършил 50, Айнщайн дал интервю, в което бил попитан директно дали вярва в Господ. "Аз не съм атеист" - отговорил той - "Проблемът, за които става въпрос, е прекалено обширен за ограничените ни умове. Ние сме в положението на малко дете на прага на огромна библиотека, пълна с книги на всякакви езици. Детото знае, че някой трябва да е написал тези книги. Не знае кой обаче. Не разбира и езиците, на които са написани. Детето смътно предполага, че има някакъв тайнствен ред в подредбата на книгите, но не знае какъв е. Такъв, поне според мен, е подходът дори и най-интелигентните хора към Господ. Ние виждаме, че вселената е чудодейно организирана и се подчинява на определени закони, но само смътно можем да ги разбираме."
Излиза сякаш Айнщайн свързва законите на вселената с някакъв вид божество. Какъв точно Бог обаче? Конкретен образ или някаква безлична сила. В отговор на един банкер от Колорадо, който му задава "божия въпрос" Айнщайн пише: "Аз не мога възприема представата за определена Божествена личност, която директно да направлява действията на всеки поотделно и която да съди постъпките на своите творения. Моята религия се състои в смирено възхищение към безкрайно по-висшия дух, разкриващ себе си в малкото, което можем да разберем за познатия свят. Тази дълбоко емоционална убеденост в съществуването на висша сила и съзнание, която се крие зад непонятната вселена, формира идеята ми за Господ".
Най-известната фраза на Айнщайн, свързана с религията, идва под формата на телеграма, в която той е трябвало да отговори на "Въпроса" с не повече от 50 думи: "Аз вярвам в Бога на Спиноза, който се разкрива в закономерната хармония на света, но не вярвам в Бог, който се занимава с вярата и дейностите на човечеството."
През 1997 г. на страниците на списание "Skeptic" редакторът Майкъл Гилмор публикувал статия относно религията на физика. За основа му послужили писмата на ветерана Гай Рейнър от Втората световна война, в които водил кореспонденция с Айнщайн по религиозни въпроси. В първото писмо от 14 юни 1945 г., изпратено от самолетоносача "Бугенвил" в Тихия океан, Рейнър си спомня разговор с офицер – католически йезуит, в който опонентът му твърдял, че Айнщайн преминал от атеист към вярващ, когато йезуитски свещеник му представил своя необорим силогизъм. Силогизмът бил следният :"Творението предполага създател. Вселената е творение. Следователно трябва да има създател".
Рейнър отговорил на офицерът-католик с нещо, което нито космологията, нито еволюционната теория може да обясни. Той се опитал да обори съжденията на опонента си за сътворяването на видимия свят по следния начин: "...дори и да приемем, че има съзидателна сила, тя може просто да е пренаредила нещата, а да не ги е създала. Освен това, ако говорим за създател на творението, се озоваваме там, откъдето тръгваме, защото трябва да признаем, че създателят също има създател и т.н., и т.н. Това е нещо като твърдението, че Земята седи на гърба на слон, слонът върху голяма костенурка, която е в върху друга костенурка и върху друга, и друга, и така до без край."
По това време от живота си Алберт Айнщайн е световноизвестен и непрестанно получавал стотици такива писма, много от които от утвърдени учени и интелектуалци. Фактът, че пише на непознат моряк в средата на Пасифика, говори за това колко много го е вълнувала тази тема. На 2 юли Алберт изпраща своя отговор:
Получих писмото Ви от 14 юни. Никога не съм говорил с йезуитски свещеник през живота си и съм поразен от безочието да се говорят такива лъжи за мен. В очите на йезуитите аз съм и, разбира се, винаги ще продължавам да бъда атеист. Вашите контрааргументи ми се струват напълно правилни и трудно биха могли да се формулират по-добре. Винаги е заблуждаващо да се борави с човешки концепции за неща, които надхвърлят нашите възприятия, защото се получават детински аналогии. Ние трябва да се възхищаваме в смирение на прекрасната хармония на света доколкото силите ни позволяват. Това е всичко.
Четири години по-късно, през 1949 г. Рейнър пише отново на Айнщайн, молейки го за допълнително разяснение: "От писмото ви някои хора биха могли да си извадят заключеното, че за йезуитските свещеници всички, освен католиците, са атеисти, а Вие всъщност изповядвате Юдаизъм или Деизъм, или някакво друго учение. Умишлено ли оставихте място за такива предположения или изхождате от позицията на убеден атеист, който не вярва в съществуването на какъвто и да е Бог или висш разум?"
Отговорът пристига през 29 септември 1949г.:
Неколкократно съм твърдял, че според мен идеята за Господ с конкретна личност е детинска. Може и да ме вземете за агностик, но аз не споделям раздвоението на "професионален" атеист, чиито убеждения най-често се дължат на болезнено освобождаване от оковите на религията, наложена в детството. Аз предпочитам подхода на смирено приемане на слабостта ни в разбирането на природата и в частност на нашето собствено съществуване.
Какво е искал да каже Айнщайн с това, че "Господ" не играе на зарове или с думите "вярващи физици". Буквално ли се е изразил или метафорично? Дали е имал предвид, че вярата в методите на теоретичната физика го карат да не прави разлика между минало, настояще или бъдеще, или е смятал, че вярата е някаква извънчовешка сила, която съществува отвъд пределите на времето? Дали не е писал на семейството на Бесо само от учтивост. Въпреки че Айнщайн е може би най-известният учен на 20 век и почти всичко, което е казал или написал е цитирано и обсъждано многократно, тези въпроси продължават да витаят около образа му. Освен това думите му лесно могат да се изопачават или насочват в неправилна посока, ако се извадят извън контекста.
Когато навършил 50, Айнщайн дал интервю, в което бил попитан директно дали вярва в Господ. "Аз не съм атеист" - отговорил той - "Проблемът, за които става въпрос, е прекалено обширен за ограничените ни умове. Ние сме в положението на малко дете на прага на огромна библиотека, пълна с книги на всякакви езици. Детото знае, че някой трябва да е написал тези книги. Не знае кой обаче. Не разбира и езиците, на които са написани. Детето смътно предполага, че има някакъв тайнствен ред в подредбата на книгите, но не знае какъв е. Такъв, поне според мен, е подходът дори и най-интелигентните хора към Господ. Ние виждаме, че вселената е чудодейно организирана и се подчинява на определени закони, но само смътно можем да ги разбираме."
Излиза сякаш Айнщайн свързва законите на вселената с някакъв вид божество. Какъв точно Бог обаче? Конкретен образ или някаква безлична сила. В отговор на един банкер от Колорадо, който му задава "божия въпрос" Айнщайн пише: "Аз не мога възприема представата за определена Божествена личност, която директно да направлява действията на всеки поотделно и която да съди постъпките на своите творения. Моята религия се състои в смирено възхищение към безкрайно по-висшия дух, разкриващ себе си в малкото, което можем да разберем за познатия свят. Тази дълбоко емоционална убеденост в съществуването на висша сила и съзнание, която се крие зад непонятната вселена, формира идеята ми за Господ".
Най-известната фраза на Айнщайн, свързана с религията, идва под формата на телеграма, в която той е трябвало да отговори на "Въпроса" с не повече от 50 думи: "Аз вярвам в Бога на Спиноза, който се разкрива в закономерната хармония на света, но не вярвам в Бог, който се занимава с вярата и дейностите на човечеството."
През 1997 г. на страниците на списание "Skeptic" редакторът Майкъл Гилмор публикувал статия относно религията на физика. За основа му послужили писмата на ветерана Гай Рейнър от Втората световна война, в които водил кореспонденция с Айнщайн по религиозни въпроси. В първото писмо от 14 юни 1945 г., изпратено от самолетоносача "Бугенвил" в Тихия океан, Рейнър си спомня разговор с офицер – католически йезуит, в който опонентът му твърдял, че Айнщайн преминал от атеист към вярващ, когато йезуитски свещеник му представил своя необорим силогизъм. Силогизмът бил следният :"Творението предполага създател. Вселената е творение. Следователно трябва да има създател".
Рейнър отговорил на офицерът-католик с нещо, което нито космологията, нито еволюционната теория може да обясни. Той се опитал да обори съжденията на опонента си за сътворяването на видимия свят по следния начин: "...дори и да приемем, че има съзидателна сила, тя може просто да е пренаредила нещата, а да не ги е създала. Освен това, ако говорим за създател на творението, се озоваваме там, откъдето тръгваме, защото трябва да признаем, че създателят също има създател и т.н., и т.н. Това е нещо като твърдението, че Земята седи на гърба на слон, слонът върху голяма костенурка, която е в върху друга костенурка и върху друга, и друга, и така до без край."
По това време от живота си Алберт Айнщайн е световноизвестен и непрестанно получавал стотици такива писма, много от които от утвърдени учени и интелектуалци. Фактът, че пише на непознат моряк в средата на Пасифика, говори за това колко много го е вълнувала тази тема. На 2 юли Алберт изпраща своя отговор:
Получих писмото Ви от 14 юни. Никога не съм говорил с йезуитски свещеник през живота си и съм поразен от безочието да се говорят такива лъжи за мен. В очите на йезуитите аз съм и, разбира се, винаги ще продължавам да бъда атеист. Вашите контрааргументи ми се струват напълно правилни и трудно биха могли да се формулират по-добре. Винаги е заблуждаващо да се борави с човешки концепции за неща, които надхвърлят нашите възприятия, защото се получават детински аналогии. Ние трябва да се възхищаваме в смирение на прекрасната хармония на света доколкото силите ни позволяват. Това е всичко.
Четири години по-късно, през 1949 г. Рейнър пише отново на Айнщайн, молейки го за допълнително разяснение: "От писмото ви някои хора биха могли да си извадят заключеното, че за йезуитските свещеници всички, освен католиците, са атеисти, а Вие всъщност изповядвате Юдаизъм или Деизъм, или някакво друго учение. Умишлено ли оставихте място за такива предположения или изхождате от позицията на убеден атеист, който не вярва в съществуването на какъвто и да е Бог или висш разум?"
Отговорът пристига през 29 септември 1949г.:
Неколкократно съм твърдял, че според мен идеята за Господ с конкретна личност е детинска. Може и да ме вземете за агностик, но аз не споделям раздвоението на "професионален" атеист, чиито убеждения най-често се дължат на болезнено освобождаване от оковите на религията, наложена в детството. Аз предпочитам подхода на смирено приемане на слабостта ни в разбирането на природата и в частност на нашето собствено съществуване.
Източник : Bigquestionsonline
Няма коментари
