Поне 20 хил. евро може да се печели от 1 дка с охлюви, твърди Симона Моллова, консултант към Националния охлювъден клъстер. Продукцията от малка ферма с площ 1000 кв. метра била около 5 тона, а изкупната цена - 4 евро за килограм.

Печалбата обаче можела да скочи многократно, ако се отглеждат охлюви с млечнокисели бактерии. Преди време от клъстера се похвалиха, че заедно с учени от БАН са създали революционна схема, по която да се угояват гадинките с ценния бацил. При тях цената скачала до 40 евро за кг, а от Япония обещавали 2 млн. евро помощ за родните производители, ако им осигурят продукция за поне 100 тона годишно.

Първоначалната инвестиция за ферма е 8-10 хил. лв., показват разчетите на охлювъдния клъстер. За да има икономическа ефективност, бил необходим терен от минимум 1 дка с осигурени вода и ток. Той трябвало да е сравнително равен, с максимална денивелация от 20%, почистен от бурени и без дървета.

Прави се задължително анализ на почвата - най-важните показатели били рН-то и карбонатността. Ако първият бил висок, теренът се "гасял", а ако вторият е нисък - земята се обогатявала с карбонатно брашно.

Кандидат-бизнесмените трябва да направят дълбока оран през есента и да оставят земята да почива до пролетта. Тогава повторно се изорава и се засява бяла детелина.

Фермата се загражда със зебло - материя, от която се правят и чувалите за земеделската продукция. Вътре се оформят полета и пътеки от карбонатни камъни. Те служат за снабдяване на животинките с калций, защото в противен случай те изяждали черупките на другарчетата си.

На "оградата" от зебло пък се поставя слаботокова електропастирна лента. Тя се захранва от акумулатори и не позволява на охлювите да избягат. Щом я достигнат, ги удря лек ток и те падат отново в заграденото пространство. Там пък са поставени дървени скари, по които се оставя храна за гадинките - специални обогатени фуражи. Охлювъдният клъстер имал договори за доставка от 2 завода у нас - в Ловеч и Чирпан. В момента цената на тон фураж е 800-900 лв.

За получаване на 1 кг месо от охлюви отивал 1-1,2 кг фураж. Във фермата трябва да има и оросителна система. Тя се изгражда от филтри, големи съдове за вода, в които тя се темперира, и ПВЦ тръби с пръскачки. Поливането или мъглуването (мъгла от капчици) се прави 2 часа след залез слънце. Ако времето е много горещо, понякога се налагало и второ пръскане. Задължително е водата да е с температура на околната среда. За целта тя се налива в съдовете сутрин и се оставя в тях до вечерта. Не се пръска директно от водопровода или кладенец.

Фермата се покрива и със слънцезащитна мрежа, за да не бъдат изложени гадинките директно на топлината.

При повече от 40 градуса охлювите загиват. Дървените скари им служат за допълнително убежище, като се крият под тях. Слънцезащитната мрежа над фермата пък пази и от птиците, които са най-големият вредител на слузестите животинки.

Охлювите не издържат и на ниски температури, затова отглеждането им през зимния сезон се прекратява.

Зареждането с малки става през май, като те се купуват от няколкото люпилни у нас. Цената, на която охлювъдният клъстер ги продава, е 24 лв. за 1000 броя. Оптималното количество на 1 кв. метър пък е 250 бройки. Така първоначалният разход за едно зареждане на ферма от 1 дка е около 5 хил. лв. без ДДС.

Угояването на гадинките е от май до средата на август. Тогава започва ваденето на най-едрите екземпляри.

Продукцията трябва да е прибрана до края на септември. Дотогава животинките от вида "Хеликс Асперса Максима" стават 20-30 грама, а от другия разпространен вид - "Мюлер" пък стигат 10-15 г.

Ако кандидат-милионерите от този бизнес се захванат с отглеждането по новата технология на охлюви с млечнокисели бактерии, пък разходите се увеличавали с около 3000 лв. на декар.

Причината е, че фуражите се обогатявали със специални съставки.

Изкупуването на продукцията е сигурно, охлювите се търсят в цяла Европа, твърди Симона Моллова. Например в Испания пазарът бил задоволен едва 10 на сто. С австрийски партньори пък се подготвял проект за протеинови вафли от белтъците на охлювите.

Клъстерът обаче вземал стоката само от своите членове, като обикновените са по 4 евро за кг, а с млечнокиселите бацили - 40 евро.

Охлювъдството е много интелигентен земеделски бизнес, не е толкова трудоемък като останалите аграрни отрасли, твърди Симона Моллова.

Над 100 пенсионери са подали молба за безплатно изграждане на охлювъдни ферми. "Истерията е пълна, при нас дойде 89-годишна баба, която поиска да се включи в този доходен бизнес", заяви вчера консултантът на Националния охлювъден клъстер Симона Моллова. Сдружението подпомага възрастни, които искат да печелят от гадинките.

Кандидатите трябва да са работоспособни пенсионери, да имат собствена земя с вода и ток в парцела и да получават под 250 лв. месечно, обясни Моллова. Заради огромния интерес срокът за подаване на молбите се удължава до края на март. От клъстера обаче искат помощ от общинските власти и НАП по места за доказване на доходите на кандидатите, за да се избегне включването в програмата на богати пенсионери реститути.