Постинг
24.09.2011 02:05 -
Човекът и неговата мечта- Tucker Motor Company
Ето накратко по американски сюжета: Година е 1948-а, страната САЩ. Tucker Co. представя на публиката сериен автомобил на бъдещия ден - седан със заден двигател и революционни дизайн и аеродинамика, 6-цилиндровбоксеров двигател и множество новости - от предпазни колани до дискови спирачки. Колата прави истински фурор, но държаватa не остава глуха за зова на прогреса, откликва на интересите на голямата тройка и поради: "многобройни молби на трудещите си" дава Тъкър на ...съд и на практика банкрутира начинанието.
Престън Томас Тъкър (Preston Thomas Tucker, 1903–1956) не е професионален инженер, но кариерата му на предприемач се оказва здраво свързана с едно от най-напредничавите направления на автоинженерството - пистовите състезания. През 30-е години прави коли за състезанията в Индианаполис, включително и по поръчки на Ford. Тези му занимания определят и по-нататък фирмените черти на творенията му - динамичност, новости, нестандартност. Интересно е че дори прототипът на неговата бойна машина е отхвърлен от армията като "прекалено скоростна" - можел да вдигне дори 185 км/ч /тъпаци, както винаги с една хоризонтална гънка на главата от фуражката/.
Романтик и новатор по натура, Тъкър получава сериозен опит дори в такива "прости" отрасли като продажбите и промотирането, нещо което ляга и в основата на бъдещите му проекти. Веднага след войната той стартира най-съкровената си мечта - автомобилът на бъдещето - днес! Същината на идеята му е да предложи на обикновения американец целият пакет новости на автопромишленоста на достъпна цена и веднага, а не на малки порции през годините, както е практиката на фирмите от Голямата тройка.
Америка след войната иска новости, Тъкър усеща настроените на обществото и прави колата си именно в тази посока. Заради това мнозина смятат, че той, а не Ли Якока е откривател на съвременния маркетинг. Отличен промоутър, той облича идеите си в достъпна форма, клинтите му вярват и го затрупват с писма. Без да има капитал Тъкър започва да го събира, като пуска акции за бъдещите собственици на автомобила си.
Концепцията му за автомобилна революция получава тотална реклама, цифрата на акционерите надхвърля 40 000, сред които е и бащата на Копола. Способностите на Тъкър като продавач му позволяват да организира огромна дилърска мрежа преди още да го има автомобила.
От техническа гледна точка Tucker’48 или Tucker Torpedo е бил истинска революция за сериен автомобил на времето си, но доста неща от него не са били баш новости. Аеродинамиката, третият фар, двигателят отзад са използвани приоритетно от чешката Tatra през 30-е години. Истинската революция в колата е невероятния стремеж да се предпазят пътниците. По това време Щатите са загубили повече граждани в пътни катастрофи, отколкото за цялата Втора световна война. Тъкър им предлага за пръв път предпазни колани, отлична обзорност към пътя и безопасно стъкло.
Други ярки иновации са впръскването на горивото и дисковите спирачки. Но над всичко това в машината царства дизайнът. Колата е принизена, поривиста, динамична, дизайнерът й Александър Тремулис, който е автор и на най-красивия модел на фирмата Cord - 812 от 1936-а, работейки в база на ВВС на САЩ, прави първите скици, а по-късно създаав и концепцията за прототип на прочулия се в наше време "шатъл" - космическата совалка, стартираща като ракета и връщаща се на земята като самолет.
Tucker Torpedo е със стремителен вид и дължина 5,56 метра, има максимална скорост 190 км/ч и се ускорява от място до сто 10 секунди. Цената е $2450, което било доста над проектната от $1000, но през 40-е години на миналия век и тази цена за автомобил с такива качества била едва ли не мечта.
Тъкър имал парите, колата била изпитана, заводът бил готов. Като че ли успехът бил неизбежен. Да, ама не - в идеята на Тъкър лежал и успеха на неговия крах. Системата на автобизнеса в Щатите предполагала поетапна замяна на моделите и постепенно представяне на иновациите, система, позволяваща на фирмите от Голямата тройка да тръскат непрекъснато и максимално клиентите си за вложенията си, да амортизират инвестициите в поточните си линии, дизайна и развойната си дейност. Революцията на Тъкър означавала край за системата, и никой от гигантите нямал намерение да го допуска до голямата потребителска баница.
Big 3-та се надявала Тъкър да се погребе сам, но той вървял успешно напред и детройтци вкарали в играта правителството. Неслучайно един от американските министри, влязъл във властта директно от редиците на GM, хвърлил хвърковатата фраза: "Което е добре за General Motors е добре и за Америка"...
Тъкър успял да произведе 51 автомобила, един от които е купен след десетилетия от Копола за $260 000. Начинът по който финансовата полиция Securities & Exchange Commission е "душила" поръчково Тъкър, най-интересно е предаден във филма "Авиаторът" за Хауърд Хюз на Скорсезе. Нещата стигат дори до публичен процес в който Тъкър е оправдан по отправените му от държавата в лицето на SEC обвинения. По правило всеки истински ярък и смел финансов проект, като този на Тъкър има огромна доза финансов риск и дори е достатъчно само да се покаже повишен интерес от страна на властите към финансирането му, за да се провали всичко.
Тъкър не се предава без бой - удържа на натиска на комисии, проверки и провокатори цяла година. В отчаяно отворено писмо до пресата през 1948-а той обещава да назове враговете си поименно. Отговорът е бил жесток и предсказуем на фона на огромната мощ на противниците - забрана за прилагане на професията, финансов колапс, бягство в Бразилия, където Тъкър отново се опитва без успех да започне строителството на спортни автомобили.
В историята на автомобилната промишленост има много подобни примери на борба между собствениците на безлики автомобили и ярки единаци изобретатели, новатори и всякакви други "откачалки". При първите е успехът, сметките в банките, положение в обществото. При вторите - ярък момент в живота, емоции и много рядко признание. Също биха получили награда ... посмъртно.
Кои от тях са за предпочитане, зависи от гледната точка към живота. Но втората порода е неизтребима, без нея не може, тя не се свършва - след Тъкър в Щатите идват Делорен и основателите на Avanti. "Авантюрите им допадат изключително на американската душа, а защитната реч на Тъкър в съда става химн за self-made янките. Вероятно, не всичко, което е добро за Голямата детройтска тройка е добро за Америка. Ако наистина я броим за свободна страна...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
