Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2011 18:05 - Бюджетен дефицит и държавен дълг: ефект на изтласкване на частните инвестиции
Автор: rainman Категория: Бизнес   
Прочетен: 6453 Коментари: 1 Гласове:
0



 Бюджетен дафицит: Бюджетният  дефицит представлява превишение на бюджетните разходи над бюджетните приходи. Може да е планиран или появил се при фактическо упражняване на бюджета, дило поради неизпълняване на приходите, било поради възникване на непредвидени разходи.

  Как се финансира бюджетния дефицит? Това не може да стане с данъчни постъпления, тъй като те вече са предвидени в приходите, освен ако данъците не се повишат по законодателен път през годината. Финансирането на бюджетния дефицит се нарича дефицитно финансиране. То може да стане за сметка на:

·         Чуждестранни източници (заеми от международни финансови организации, чужди банки и фирми, правителства и др.);

·         Вътрешни заеми (преки банкови кредити, емисия на държавни ценнки книжа, съкровищни бонове и др.);

·         Допълнителна парична емисия, която обаче се третира като крайна мярка поради инфлационния си ефект.

Според това от какво е обусловен бюджетния дефецит, той бива  цикличен и структурен. Бюджетния дефицит е цикличен, когато е предизвикан от хода на икономическия цикъл. Например при икономически спад доходите на частния сектор- обект на данъчно облагане- рязко намаляват.В резултат намаляват и данъчните постъпления, докато в същото време бюджетните разходи растат, особено при социалните програми (обезщетения за безработица и др.) Така се формира цикличен бюджетен дефицит.

   Ако рецесията е продължителна и се задълбочава, правителството може да реши да си намеси с провеждането на експанзивна фискална политика, т.е. със съзнателно увеличаване на бюджетните разходи, за да се предизвика оживление в икономиката и да се намали безработицата. В резултат се формира структурен бюджетен дефицит.

  На практика структурния дефицит се придружава с изтласкващ ефект по отношение на частните инвестиции. На свой ред този ефект води до обезсилване

обезсилване  на  стабилизиращия ефект на дефицитното финансиране. Механизмът е такъв: дефицитно финансираните бюджетни разходи увеличават съвкупните разходи, оттам расте търсенето на пари за сделки в резултат  на което лихвеният процент се покачва и ограничава инвестиционната активност в частния сектор. Свиването на частните инвестиции намалява ефекта на експанзивната фискална политика.

 

Държавен дълг: Дефицитното финансиране на правителствените разходи (по пътя на вътрешни и външни заеми) води до формиране на държавен дълг. Това са главно парични средства, по които държавата е дебитор (длъжник). Годишните бюджетни дефицити се превръщат в натрупване на задължения на държавата. Държавният дълг расте от увеличаването на бюджетните дефицити и намалява при бюджетните излишъци.

   Към заеми и дълг се прибягва по различни причини. Например допълнителни разходи могат да възникнат поради войни, природни бедствия и др. Те водят до т.нар. непосилен дълг. Но допкълнителни разходи и дълг могат да се предизвикат от нъжди да се уравновиси платежният баланс на страната, да се поддържа валутният курс, да се осъществи перспективна структурна политика.

   Следва да различаваме националния дълг от държавния. Брутният национален дълг обхваща всички задължения на страната към даден момент или за определен период. Той обхваща задълженията : на централната власт (правителство, общини); на предприятия и организации от неправителствения сектор. Държавният дълг е по-голям или по-малък в зависимост от това, дали обхваща задълженията само на правителството или включва и натрупаните задължения публичния сектор, както и дълговете на общините.

Последици на държавния дълг: Държавният дълг в определен размер (примерно ј от БНП) може да играе твърде положителна роля при финансиране развитието на икономиката. Но когато е в по-големи размери, той се превръща в непоносимо бреме не само за сегашните, а и за бъдещите поколения.

Погасяването на вътрешния дълг може да стимулира развитието на икономиката, тъй като образува ресурс за икономическите агенти. Лихвите по обслужването на дълга не тежат на нацията като цяло, понеже заемите се погасяват от всички платци на данъци, а лихви се получават от кредиторите на държавата.

   Отрицателни последици от големия държавен дълг може да бъдат:

·         При погасянето на външния дълг се ограничава вътрешното национално потребление и националните инвестиции.

·         Държавният дълг е един от най-съществените източници на инфлация: пряко- ако се финансира с парични емисии, и косвено- чрез политика на фискална експанзия, за да се повиши съвкупното търсене.

·         Когато дългът се финансира от централната банка, която купува новоемитирани държавни ценни книжа, също се появява инфлация, защото се повишава паричната маса. Това се нарича монетаризация.

Ако страхът от инфлация принуждава централната банка да се  въздържа от парична експанзия и монетизация на дълга, лихвеният процент ще се покачи, парите ще станат ‘скъпи’ и това ще отслаби инвестициите и съвкупното предлагане. Причина за свиване на съвкупното предлагане е т.нар. изтласкващ ефект.

·         Държавният дълг ‘изтласква’ от пазара частните инвеститори и чрез въздействието върху лихвения процент. Масираното предлагане на ценни книжа намалява цената им, откъдето се покачва лихвения процент. Това прави кредитите ‘скъпи’ и ограничава инвестициите и формирането на капитала, работните места и в крайна сметка- БВП.

·         Най-после държавният дълг неизбежно обуславя повишаване на данъците като източник на обслужването му.




Гласувай:
0
0



1. анонимен - Браво!
19.08.2011 11:14
Браво!Чудесно е написано!Ако дадеш и източника, ще стана отличник.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rainman
Категория: Новини
Прочетен: 264772
Постинги: 159
Коментари: 72
Гласове: 222
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Май, 2019  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол